благо

Bonobo

преди 2 години Бонобо направи малък концерт в България, но повечето от музиката му бяха R&B миксове с неговата музика. Забавлявахме се (аз, Ради, Гъбата и Криси), но повече щях да се забавлявам на собствената му музика. Даже се снимах с него..! пхаха

НО! едно голяяяяяяямо "НО"! Миналата година господин Бонобо отново направи разкошен концерт в България... с новия си албум "black sands". На този концерт се свързах с музиката му толкова нежно. не бях нито пила, нито нищо, а бях на седмото небе.. изпарих се от удоволствие.
бях безумно щастлива. Никога не съм била на подобен концерт. На нито един концерт не съм се чувствала толкова свързана с атмосферата. Направи ме силно сензитивна, будна, блажено отпусната и част от вселената.. ооо.. направоо оооо.  когато си припомня...

 

snowflake

 http://ngm.nationalgeographic.com/2011/02/snowflakes/1923-snowflakes-photography

 

Ryan Gosling

Half Nelson (2006) IMDB

обсебена съм

Имам едно чувство, което все иска да излиза и да тича и да дивее и да е в свободно, но това чувство е разрушително, няма никакъв контрол. Чувството се появява когато се привържа към някой. Толкова съм благодарна, че познавам човека и изпадам в еуфория. Не мога да се държа нормално, в този момент би трябвало да притисна чувствата си, защото когато започна да разкривам лудостта си ми се струва, че човекът се уплашва или аз съм даже досадна, което изплашва мен и се получава всмукване на неизляти емоции. което е болезнено.

εὐφορία

Анди Голдсуорти (Andy Goldsworthy)

  

Анди Голдсуорти

 (роден 26 юли 1956)

   Анди Голдсуорти е британски скулптор и фотограф, който живее и работи в Шотландия. Работил е и в Англия, на Северния полюс, Япония, Австралия и много други. Изкуството му се причислява към Ленд-арт, Скулптура на околната среда, Натрупано-балансирано изкуство, Временна скулптура и Ледена скулптура. Роден през 1956, израства в близост до Лийдс, в къща на зеления пояс около града и още тринадесетгодишен работи във ферми като работник, приучавайки се на огромно търпение, което в наши дни е неразделно от творческия процес в лeнд-изкуството. Сравнява повтарящата се рутина на селскостопанските задачи с правенето на скулптура: "Голяма част от работата ми е като събиране на картофи, трябва да вляза в ритъма." Учи в Брадфорския колеж за изкуства (1974-75) и Престонския политехнически университет (1975-78). През 1993 получава звание почетен доктор от Брадфорския колеж и в момента преподава в университета Корнел. Получава множество награди и пише 18 публикации от 1985 до 2007. През 2001 Томас Риеделшеймер снима документален филм за него, наречен „Реки и Отливи“ (можете да го изтеглите от тук). Създава поръчана за входа на двора на Сан Франциския музей, нареченa „Нарисуван Камък“, творба по повод честите зeметресения в Сан Франциско и техния ефект. Инсталацията му включва гигантска пукнатина в тротуара, която се разпада на по-малки пукнатини и натрошен варовик, които могат да се използват за пейки. По-малките пукнатини са направени с чук.
 

 




Албумите му са най-продаваните арт-книги на Острова. Въпреки това в началото на осемдесетте пред него стои критичният въпрос, дали изобщо може да направи кариера в изкуството, като прави кули от камъни, които да очертават силуетите на известните творби на Бранкузи, или като превозва грамадни топки сняг от Шотландия към Лондон, където да ги наблюдава как се топят. Странното му изкуство го кара да скита из безлюдните краища на Кумбрия, Лангхолм, Дъмфрийзшийр, Ренронт.

За творчеството си се вдъхновява от природата, тя е провокатора на идеи и средството чрез което Голдсуорти твори. Сякаш всичко е импровизирано, естествено, в хармония. Творчеството му свидетелства за огромно търпение и посветеност, излъчва идеи въплътени в преркасни преоткрити форми, цветове и структури. Сред материалите, които използва са цветя, листа, камъни, кал, сняг, лед, клони, търни, борови шишарки, вълна, пера. Не се ограничава, желае да използва всичко, да го докосне и сътвори за зрителите си често чрез обектива си. От 1988 г. Голдсуорти прави всичко възможно да  съхрани колекцията си от диапозитиви с минимум обработка. Някои от тях, особено броя на слайдовете от 1978 г. и 1979 г., са с мръсотия, косъмчета и мухъл на повърхността, други са пострадали от пренасяне, надраскани или избледнели. Диапозитивите въпреки това са сканирани в намереното си състояние без цифрово "почистване".

   За разлика от основоположниците на лeнд-арта Голдсуорти не е повлиян от минимализма, не иска да пресъздаде абстрактни и гигантски екоконструкции, нито да използва природните стихии като изразно средство. Той работи със, а не чрез природата. Казва: "Аз мисля, че е невероятна смелост  да се работи с цветя, листа и венчелистчета. Но аз трябва: не мога да изменям материалите с които работя. Моята цел е да работя с природата като цяло."  Скулптурите му не внушават могъществото на човешкия интелект и прогреса, а разкриват крехкостта в природата, ефимерността на красотата и постоянната преходност на живата материя. Не е поставена в нов и различен контекст, Голдсуорти търси най-първичната среда, в която творбите му да заживеят природосъобразен живот.  Една от най-известните локации е националният парк „Грайздейл форест“ в Северозападна Англия, където се намира „Стена, изведена на разходка“. Сухата зидария е част от традиционния лeнд-арт и векове наред е разчертавала пейзажа на отделни пасища. За нея Голдсуорти подбира не права, а криволичеща форма и подобно на река между хълмове каменният поток се вие между дърветата. За направата на част от перманетните си склуптори като "Покрив", "Каменна река", "Лунна пътека" и други, използва и машинни инструменти и помощници за да е сигурен, че произведенията му ще издържат на времето. Една от най-известните му творби в този стил е мемориалът на Холокоста в Ню Йорк, където в каменна конструкция са затворени стеблото и клоните на широколистно дърво. Друга негова провокация е грамадно „плетено” гнездо с диаметър от 6 метра, което Голдсуорти сътворява за няколко дни в галерия Албион в Лондон. Погледнато отвътре, то напомня хралупата на дърво. Другата, по-голяма част от призведенията му са краткотрайни и сътворени под открито небе без технически посредници. Такива са гнездата от пръчки, които Голдсуорти поставя на достъпни, уязвими от водата места и наблюдава как течението ги отнася, ледените висулки, които мокри за да съедини, както и търка камъните, за да ги счупи или да промени цвета им. Част от многобройните му произведения са ледени спирали, каменни яйца, цветни локви, дървени паяжини, грамадни горски арки. Заглавията, които поставя на творбите си, когато трябва да ги публикува или изложи са описателни по характер и обикновено включват препратка към вида на използвания  материал и непредвидими подробности за създаването на работата или формата й, което е последвано от място, а след това и от дата.

Референции:

http://www.sculpture.org.uk/AndyGoldsworthy/

http://www.goldsworthy.cc.gla.ac.uk/

http://www.artnet.com/artists/andy-goldsworthy/

http://en.wikipedia.org/wiki/Andy_Goldsworthy

Хенри Мур (Henry Moore)

Хенри Мур
(1898-1986)
Хенри Мур е един от най-великите скулптори на двадесети век, роден в Англия. Баща му е минен инженер, Мур е седмото от общо осемте му деца. Още от много малък знае, че иска да е скулптор.  На 18години, докато служи в армията по време на първата световна война е ранен- опит който повлиява на изкуството му. При завръщането си получава помощ като бивш военен и може да продължи обучението си. Печели стипендия, с която получава възможността да учи в Кралския колеж по изкуства в Лондон. Там той среща своята съпруга – Ирина Радетски, студентка по рисуване.

        

 След задълбочено изучаване в Лондон Мур печели шест-месечна стипендия за пътуване, която той прекарва в Италия и Париж. В Лувъра се натъкнал на гипсова отливка на фигура от типа Чак Мол (Каменна статуя от майската цивилизация, изобразяваща човешка фигура в полулегнало  състояние с обърната на една страна глава , държи поднос върху стомаха си. Значението на положението или на самата статуя остава неизвестна). Това се отразява силно на работата му в бъдеще.
Чак мол :

                                                                             

  Според близките му Мур е бил много приятелски настроен, дружелюбен и с голям интерес към всеки който срещне. Много общителен и любопитен към всякакви хора.  Веднъж негов съсед му задава въпроса каква е ползата от изкуството му, а Мур му отговаря „ Изкуството няма практическа стойност. Това което прави е да ни помага да живеем пълноценен човешки живот.“
   Мур  пръв постига високи успехи в резбата директно върху материалите, развивайки свой собствен подпис в абстрактните форми. Пейзажът, женската фигура са повлияли на въображението му още от самото начало.  Вярва, че всичко има връзка с природата и никой не може да се измъкне от това.  Друга основна тема за цялата му кариера е тази  за майката и детето, повлияно от раждането на собствената му дъщеря.  Голата човешка фигура е в основата на творчеството му. 


  Днес той е известен с органично изглеждащите си бронзови скулптури разпространени сред цял свят, на видни, публични места.  Една от първите му творби , получила голяма популярност е „Западен вятър“ (1928-29), повлияна от неговия съвременник Ерик Гил, работата му е поставена високо на стената на метростанция парк Сейнт Джеймс в Лондон. 


Западен вятър:

Мур, който тогава живеел в Хампстед и работил като ръководител по скулптура в художествено училище, се присъединил към движението на модерното изкуство на Пол Неш. По това време в творбите му преобладават сюрреалистични влияния. По време на редовните си пътувания до Париж в края на 1920-те и началото на 1930, се срещна с Алберто Джакомети, Пабло Пикасо, Андре Бретон, и други, работещи в сюрреализма.  Интересът им към несъзнатото в работата, отвъд ограниченията на логиката и разума, отваря нови пътища в изразяването на Мур. Започва да се представя в сюрреалистичните кръгове в Лондон, Париж и Ню Йорк.

  През 1939 г., при избухването на Втората световна война, Мур е назначен като официален военен художник, рисува свитите купчини от хора, които спят в подземния Лондон по време на войната. 

 През 1940 домът му е ударен от бомба, което го принуждава да се премести заедно с жена си в селска къщичка в Англия.

  От 1950 насам, изкуство на Мур става все по- популярно по улиците на Великобритания, особено в градовете.  Неговите творби в някои нови английски градове, заедно с легналата фигура за сградата на ЮНЕСКО в Париж и център Линкълн в Ню Йорк, правят бронза и мрамора на Мур международен знак на престиж. С времето мащабът на скулптурите му се разраства, наема сътрудници, които да работя с него, включително Антъни Каро и Ричард Уентуърт.

За да предпази имотите си от данък върху наследството, Мур основава Хенри Мур Тръст, с помощта на дъщеря си, Мери. Фондацията има също за цел да запази неговите скулптури както и да насърчава хората към оценяване на изкуството. След смъртта на Мур през 1988, фондацията използва неговия дом като музей и галерия. Организацията има също за функция да финансира изложби в института Хенри Мур в Лиидс, както и да отпуска средства на различни организации на изкуствата във Великобритания.

  Почти 20 години след смъртта му, крадци откраднали една от неговите бронзови статуи. Творбата му, позната като "Полегналата фигура" (1969-70), тежи повече от 2 тона. През 2009 бе обявено, че скулптурата, някога струвала 3 милиона е вероятно била продадена като скрап на стойност не повече от 1500 паунда.

  Въпреки процъфтяващата си кариера, творчеството на Мур е подложено на много критика, както по време на живота му, така и след смъртта му. Враждебността разпространена в Англия от последните два президента на Кралската Академия, Алфред Мюнингс и Чарлз Уилър има силно влияние върху отношението на хората към изкуството на Мур. Негови скулптури са били обезглавявани и обезобразявани. На неговата "Полегнала фигура" е била отрязана главата по време на изложба в музея на модерно изкуство (MoMa) в Ню Йорк. Друга негова творба в Хюстън става жертва на вандализъм с метални вериги. Скулптурата му "Драпирана седнала жена" бива обезобразена с катран и пера в Рур.

  Въпреки това, Хенри Мур, остава вечна ключова фигура в развитието на скулптура на 20-ти век.

„ Във всяко изкуство трябва да има известна мистерия, както и изискване, и отношение към зрителя ... "- Хенри Мур

Референции:


www.allaboutartschools.com/directory/artists/websites/henry-moore.htm


Преведох малко информация за Хенри Мур, не много добре, но все пак е нещо. ((:

Снощният сън

Имаше едно малко момченце, което много обичах да срещам. В последствие научих къде живее и разбрах, че е единствено дете, което живее с младата си майка и богатият си стар баща. Майката не обичаше бащата, отвращаваше се от него, а той беше нещастен, наскърбен, самотен и приел скуката на живота си.. Имаше всичко, а нямаше нищо от това всичко. Майката беше млада, много красива, с обиден поглед, сякаш й дължиш нещо. Обичаше сина си много, най-нежното създание което обичаше истински. Малкото момченце, също безкрайно красиво, с много красиви очи - тъмно зелени, пъстри, скрити често в тъмнина, недеоверчив, но всъщност роматично и свежо своенравно, изстрадало, рано е трябвало да се оправя с изгубените си родители и самотния си свят. Обичаше да пее за кратичко и тогава леко се развеселяваше и усмихваше.. Не знаеше френски, но много му харесваше песента Joe le taxi на Vanessa Paradis.. Тази песен много го допълваше.. и описваше. Бях влюбена в това дете. Обичах го сигурно колкото майка му. Исках да съм край него и да го виждам. Детето беше мълчаливо, защото преценяше и възприемаше света достойно, разпознаваше кое е истинско. Знаеше също, че не може да променя хората. Знаеше, че няма как да се намеси в света им. Можеше само да живее истински своя живот, нищо друго не можеше да задържи.. не можеше И НЕ ИСКАШЕ, нямаше тази нужда. Спомням си, че му гледах очите, в които много красиво влизаха слънчевите лъчи. Беше лято и въздухът беше свеж и чист, умовете ни също. Беше дете от което можеш да научиш много за света.
 Исках да му кажа, че му се възхищавам и го направих, но се почувствах глупаво. Той не реагира никак на това, което му казвам. Причината е, че нямаше нужда да го казвам, трябваше да го живея, вместо да го заявявам. Той не му обърна внимание, но го чу.

gently