Всяка една работа, която съм направила като търсения е много различна от останалите, затова ми е много трудно да обхвана всичко и същевременно с това да го обобщя и да намеря същината му, ядрото. Кое е ядрото на моите пориви, стреммежи, устрем? Благородни пориви. Полет, стремеж, изблик, идеал, ентусиазъм, вдъхновение, инстинкт, копнеж.
Този свят има тъмни, ужасни ъгли, в които аз не искам да се заглеждам, вглеждам. Всички издевателства над невинния и по-слабия, безпомощния ме измъчват. Не искам да ги приема. Подигравката, гаврата с човешкото (тяло и психика). Жестокостта на извратени, болни животни от човешки вид, които не мога да нарека "човеци", това трябва да се излекува в този свят. А за да се излекува трябва да се разбере, от къде извира, кога и как загнива...
Но не искам да се забърквам в тази страна, от страх да не ме засмуче.
Хората обръщат малко внимание и на човещината. Ослепяват, закриват очите си и предпочитат да живеят в илюзии.
Това е моят ужас- същества, които страдат и са лишени от красотата и здравето, които съществуват на този свят.
Бих искала да живея в свят, в който човек би откъснал цвете само ако го попита и то му разреши.
