Еразъм есе

Човек носи своя дом където и да е, където и да пътува

Програма „Еразъм“ е изключително важна и полезна за един млад човек. Поставен в напълно нова, непозна среда. Оставен на собствената си отговорност и избор, той опознава и развива съвсем нови свои качества.

Аз съм четвърта година студентка в Българската Национална Художествена Академия в София- факултет изящни изкуства, специалност живопис.  След като ме одобриха и приеха по програма „Еразъм“ заминах за Венеция.

Възхитително място в сравнение с който и да е друг град. По време на своето величие, Венеция е един от най-важните творчески центрове в Европа. Стане ли дума за изкуство, тя е ненадмината- музеи, дворци, църкви, обществени сгради. Самият град е произведение на изкуството. А какво щастие е да си млад и да живееш и учиш във Венеция.  Повечето хора там са много топли, внимателни и имат вкус или поне тези, с които се обкръжих. Венеция е град на удоволствията, някак има финес и грация във всичко, на всичко е обърнато специално внимание.  Първата вечер, в която реших да остана в самата Венеция и да започна приключението си не знаех какво ще ми се случи, не знаех колко е безопасно нощем във Венеция, но се оставих на доверието ми да ме води, опитах да усетя и да се свържа с духа на града. Венеция има характер и е много възпитан, сърдечен, естетичен и мъдър. Водата, която постоянно леко се плиска в стените й е толкова успокояваща, омагьосва хората неусетно лека по лека.

Особеният й чар се дължи не само на водата. Архитектурата там е фантастично разнообразна.  Има толкова много кътчета за разузнаване. Където и да отидеш се наслаждаваш на богатството от чудати вариации по избелелите пастелени, живописни стени; симпатичните балкончета, врати и прозорци . Много от сградите са безразборна смесица от стилове, но това само ги прави още по-привлекателни.

Първите ми стъпки в Венецианската академия оставиха съвсем различни впечатления, за разлика от тези, които си направих по-нататък с времето. Сградата на Академията им е сменена от съвсем скоро, преди около 5 години. Предишната академия сега е музей – „Accademia Gallery“. А новата сграда, в която учим сега, е била болница за хора, които били определени за неизлечимо болни. И някак самата сграда ми изглеждаше по-студена. Но с времето, когато опознах професорите и студентите усетих, че са успяли да превърнат това място в уютен дом. Впечатлена съм от отношенията между хората в Академията. Цялата сграда функционира много успешно. Хората вършат работата си по-ведро, много по-търпеливи са. Имат уважение към студента, както и обратното. Студенти и работещи- професори, деловодство, си говорят по-свободно, сякаш са приятели. Това за мен е възпитание и човечност. Тези малки подробности правеха дните ми там много ползотворни. Не се чувствах притисната от никой и можех спокойно да се отпусна в търсенето на собствения си свят в картините си. Моите професори, в ателието по живопис, което си избрах, ми помoгнаха да се отпусна. Подкрепиха ме в търсенето ми и редовно обръщаха внимание на развитието ми. Привързах се много по-силно към работата си. Студентите и преподавателите започнаха да ме съветват да си удължа периода по „Еразъм“ за цялата учебна година. За щастие това се случи и сега оставам там и за втория семестър.

Намирането на квартира не беше много лесно. Наложи ни се, на мен и на другото момиче от България, с което бях, да сменим няколко пъти квартирите. Едни от причините бяха, че първите ни две квартири бяха не в самата Венеция, ами в град Местре, присъединен към община Венеция.  Имахме доста неудобства с транспорта.  Друга причина да сменим квартирите беше, че не се разбирахме добре с хазяите. В началото бяхме доста неинформирани и безориентирани и не знаехме, че почти за същите пари можем да си намерим квартира в самата Венеция. Както и се случи с третата ни квартира. След като заживяхме в самата магия, времето ми стана още по-ползотворно и организирано.

Другото голямо предизвикателство за мен е италианският. Преди да замина не знаех нищо, за което после понякога съжалявах. Колкото по-отрано и редовно започнеш да му обръщаш внимание- толкова по-неусетно ще се натрупат знанията ти. Там говорех предимно на английски. Но често ми се случва да разговарям, с човек, който не говори английски и така лека по лека проговарям и италиански. Нямам търпение да задобрея и да го използвам свободно.

Един от многото ми красиви спомени от Венеция е когато присъствах на прочутите „високи води“. Случи се точно на „Хелоин“ , празнувахме в един бар. Бяха ме предупредили, че водата тази вечер ще се вдигне до под коленете, но не вярвах. Въпреки, че дори някъде час и половина преди да се случи чух сирена, която предупреждава, че ще има „Aqua Alta”. Сирената беше силна и продължителна, което означава, че наводнението ще е голямо. Беше красиво и приказно да чуеш тази сирена, като соната, нощем, сред  пустите Венециански улички, осветени от луната. По-късно разбрах, че тази същата сирена, за съжаление, е била предупредителната сирена по време на Втората световна война преди да ги бомбандират.
Не вярвах, че е възможно водата да се вдигне толкова много. По едно време барчето започна да се пълни с вода. Навън се пълнеше все повече и повече, междувременно валеше дъжд.. Една дружина свиреха на китари, пееха и танцуваха. Беше толкова уютно.  Понякога излизахме под  дъжда. Водата вече беше до под коленете ни.  Учиха ме как да ходя във водата без да изпръсквам всички останали край мен.

По време на карнавала беше прекрасно, нагледах се на какво ли не. Целият град празнува заедно.  Включих се и към рисуването на маски по време на карнавала. Беше ценен опит.

Препоръчвам на всеки, който има възможност да кандидатства по „Еразъм“- да го направи. Страхотно приключение е, през което натрупваш много опит и знания.
За всеки един млад човек е необходимост и даже задължение да опознава света и то така директно, чрез пътешествие. Както своята родина, така и света. Това дава предпоставка да си още по-любознателен и търсещ човек.