Приеми се, Сисе

много е трудно да си естествен. Много по-лесно ми е да съм естествена, когато анонимността ми е запазена.. Което ме натъжава и разочарова. Искам да мога смело да се разкривам. Например, тук в този блог, ми е много приятно.. който и да ме осъди няма да се шашкам, а ще го приема спокойно, ще ми е интересно какво го е накарало да стигне до такъв извод.. Ако обаче разкрия коя съм и това го чете особено някой мой познат, ще се вайкам, притеснявам, чудя, истерясвам, ще се скрия в миша дупка.. трудно ще запазя самообладание и няма да посрещна обстоятелствата очи в очи, ще предпочета да избягам. Ще започна да използвам много по-неосмислени изречения и думи, без моя смисъл в тях. Какво се случва в този момент, че се обърквам толкова? Нямам спокойствие, с което да се свържа спокойно със себе си.. От там идва въпросът как възприемам хората и защо се страхувам по някакъв начин да съм себе си пред тях. Това ме отнася до една дума, за която четох днес "конформизъм" това е, общо казано, синоним на "нагаждачество". Всеобщото мнение е препятствие, което трябва да преодолеем за да сме в мир със себе си.
Трудна задача.. Много е красиво когато си "на дело, какъвто си в мечтите си" .. 

Сънн

Тази вечер сънувах как 3ма - 2 момчета и едно момиче, скачаха от едни скали с балони и летяха над мн красив див плаж.. Плажът беше мн чист, спокоен и запазен. Имаше си хора.. изгледах всеки един по отделно от скачащите с балон, който беше завързан за гърба им. По едно време балонът се пукваше и те се приземяваха, някои направо тропваха, други успяваха по-овладяно да стъпват на пясъка. Аз бях с майка и единственото желание, което не можех да отклоня беше да скоча и аз с балон на този плаж! не ме интересуваше как ще се върна.. Майка ме последва, тя беше с мен докато гледах. Скочихме на красивия плаж, поразходихме се и разбрахме, че няма да можем да се върнем в България. знаех си, че този плаж е в Холандия..  оказа се, че на плажа има жена българка, която ни попита "Добре е, нали?" ние се усмихнахме и тя каза, че сме на Холандски плаж.. С майка нямахме почти никакви пари.. 50 долара! (хаха, това е така заради книгата "по пътя", която чета :) .. Тръгнахме из града, опитвахме се да преживяваме, хората бяха много мили, страната беше мн слънчева.. Ние събирахме пари за да се приберем вкъщи.. Но с времето намерихме начин да живеем там, аз си намерих по-добре платена работа и малко по малко се установихме.. Живеехме в пластмасова бутилка пълна с пръст, имахме красив прозорец, от който нахлуваше нежна, топла светлина и нежни перденца. Имахме библиотека, картина на стената, няколко уютни стаи и се чувствахме добре, знаехме, че нещата ще се натрупват и създават постепенно и след като вече и аз си имах работа изпратихме писмо на семейството ни и на моят Р, че след време могат да дойдат при нас!

красив свят

Животът е прекрасен.. 

Особено когато четеш интересна, смислена книга; получаваш нови, смислени знания; внимателен си с близките си;  рисуваш със страст и ЗНАНИЯ, нови знания; когато сбъднеш някоя щуротия, особено когато е с най-добрия ти приятел.. (:

Среща с Том Йорк в бара...

хаха.. сънувах, че се запознавам с Том Йорк в един бар на София, всъщност той ме заговори и аз бях много щастлива и развълнувана! Беше много приятно.. Случайно след няколко дена пак се засякохме в същия бар.. Смешното беше, че в съня ми Том Йорк не можеше да говори добре английски и малко се притесняваше от това, но на мен ми беше даже още по-симпатичен. хаха..
Въпреки това, той говореше много добре български!! хаха, но беше чужденец и трябваше да се мъчим на английски.. понякога си помагахме с някои български думи... за да върви гладко разговорът.. Много приятен, благ сън.. Благодарна съм на живота за това, че неща, които не можем да изживеем наистина, можем поне малко да ги вкусим насън или с отвяване в мечти.. Знам, че може би понякога има опастност да забравиш за света, в който си всъщност и да плуваш в море от твои фантазии.. Но света си го създаваш сам ти.. Тези мечти могат да поддържат желанията ти по-живи и пламенни.. И с по-голяма сигурност да следваш себе си, и с по-голяма сигурност да взимаш решенията си..

Историята на две деца. На две млади същества

 Той - отхвърлен, самотен, търсещ надеждно и безнадеждно. Объркан. Търсеше любовта на живота си.
 Ами сега? Сега, след две години, тя е объркана и самотна. Не знае коя е, не знае къде е и не може да е там където иска да бъде.
 Тогава тя беше създала свят. Беше силна или поне така си мислеше. Тя го търсеше и мечтаеше за него постоянно. Чакаше го. Беше влюбена в него още преди да се срещнат.
 Какво се случи когато се срещнаха - те виждаха очите си. Бяха толкова привлечени от очите си. Очи като космос. Очи-мечти. Когато се видяха за втори път всичко беше много красиво. Бяха внимателни, обичащи, безстрашни, истински щастливи. Искаха да се развиват за да са по-достойни за другия.
 Къде изчезна тази свобода сега. Как изглеждат сега- отдалечени, изхабени, чакащи нещо да ги спаси. Къде е спасението?
Тя е човек без личност. Тя се намира на Земята, а не е свързана нито с нея, нито със себе си, нито с него. Живее в спомените си. Не знае накъде е тръгнала. Към какво се стреми. Объркана е от всички хора, мнения, твърдения.
 Той се опитва да я съживява, опитва се да поддържа и себе си. Той искаше тя да го приема и разбира. Те бяха страшно влюбени. Случваха им се чудеса и те ги сътворяваха заедно. Тя се стараеше много.
 Сега тя няма сили да продължи, да стигне.
 Сега те не си дават нищо един на друг.
 Мечтаеха да имат деца да пътуват, да са живи и добри хора.
 Тя от силно момиче се превърна в крехко, болно създание, което е забравило за себе си. А тя може да обича толкова силно. В нея има безкрайна любов и трепет. Но тя се отдалечава от себе си. Иска да почувства полета, живота, иска той да е с нея - също жив и възвишен. Изпълнен с красота. Искам да си вярват. Да вярват в себе си. Да продължават да се борят. Да са живи. Да помагат на близките си. Да са неизчерпаем заряд. Да разпръскват красотите си. Да са добри и внимателни. Да казват само това, което чувстват. И да са кратки ако трябва. Да са сигурни в себе си, изпълнени от любов.
 Не искам да знаят нищо. Не искам да научават нещо и да живеят само с тези оформени съвети, начини, правила. Искам да живеят и преживяват.
 Да са със себе си, където и да са.
 Да следват своя път.