Днес, когато се прибирах към нас, чух как чайките ми се присмиваха.
Смеят ми се, защото пак започнах да затъвам, да ви завиждам, да се оплаквам. Не мога да повикам любовта и смелостта си, те се върнаха заедно в България и ме оставиха тук сама.
Вие, сте будни, бързи, заедно. Ние тук сме провлачени, сами, разделени.
Оплитам се във всички тези задачи. Cама да съм си режисьор на картините, сценарист, актьор, композитор, сценограф.. Нямам сили да редя сама троха по троха, пъзел, за който нямам ни най-малка представа какво представлява.
Страхувам се да не стана отново безчувствена и сляпо и глухо да заживея нечии чужди представи.
Днес, когато се прибирах към нас, чух как чайките ми се присмиват.
Смеят ми се, защото мога добре да се оплаквам и знам добре как да затъвам. Смеят ми се, че останах сама. Смелостта ми ме заряза още на първия ден след като се прибрах, реши да се върне в България.
И останах сама, да редя троха по троха този пъзел, с който съм се наела. И не знам от къде да започна!
Вие сте заедно, много умове на едно място, творите будно, единия помага на другия и обратно. Аз се виждам като къртица, в една мрачна дупка и сама трябва да съм си композитор и оркестър...
Смелостта ми ме заряза още на първия ден когато се захванах с и, реши да се върне в България.
Днес, когато се прибирах към нас, чух как чайките ми се присмиват.
Вие творите заедно, будно, единия помага на другия и обратно.
