“What's your name,' Coraline asked the cat. 'Look, I'm Coraline. Okay?'
'Cats don't have names,' it said.
'No?' said Coraline.
'No,' said the cat. 'Now you people have names. That's because you don't know who you are. We know who we are, so we don't need names.”
― Neil Gaiman, Coraline

you said you'd love me till you die.

as far as i know you're still alive.

"Мечтателят е дете-войн
с екипировка от видения и идеи самозареждащи се една от друга.
Инвентарът му е безпределен, непресекващ в трупането на разумни и ирационални познания.
Провокиран от архетипен страх към порастване, той отглежда своя свят така, че да не озрява никога.
Съзрее ли - той се самообрича на привидно жив живот или другояче казано - смърт на духа."

Целувка

Basi e struchi

dissolved

For "it's a long way, there's no turning back".. actually it's really beautiful, but I feel all the past like ONE in me now.. I contain all the things that happened before, I'm filled with what I build. We're responsible for us and around us. oh, I want to get drunk.. I really need it. ((: or just a little bit. I haven't done it from a long time. Now that I started in the academy I want to prevent myself from taking things too serious and stressful. Keep it calm, keep it calm.

and I'll definitely go more often to Lido.. I felt........ incredible........ I was at my place and peace.. near the infinitely sea.

travel is the only thing you buy that makes you richer

Ненаситната й аз

"Втора самота" Константин Павлов

Най-извратената самота -

сам сред милиардите себеподобни.

Сам.

Като дърво,

загубено

в гора.

Тълпа от самотници -

смешно и страшно -

огледално размножен един и същи образ.

Себеповторение до себеобезсмисляне.

Сомнамбулни движения.

Сън, който сънува самия себе си.

Любов? Към кого?

Към отразеното в огледалото?

Обладаваш така,

както би обладал огледало.

И по същия начин убиваш -

без чувство.

И без болка.

"Оооо..."

V.

Венеция
( Морето тече във вените ми.
Бушува,
Вали.
Вълнува се. )

07.10.2012г.

Ето ме, вече съм в Италия... за съжаление все още не живея в симпатичната Венеция и ще е така още месец. За сега живея в скучната област Местре и то даже в самия й край близо до Гадзера. Нямам собствена стая. Не си представям как бих могла да рисувам тук, мога да правя рисунки и скици, но не и да го превърна в работно място. След 8 дена започваме академията.
Със Силвия ходим във Венеция и стоим там дни и нощи, колкото можем повече. Възхитително място сравнение с който и да е град.. Първата вечер, в която решихме да останем и да приключенстваме не знаехме какво ще ни се случи, не знаех колко е безопасно нощем във Венеция, но тръгнах с разтворени сензори и обятия за самия град.. опитахме се да се разберем. Венеция има характер и е много възпитан, като мъдър естет и джентълмен.. Водата, която постоянно леко се плиска в стените й е толкова успокояваща, омагьосва хората лека по лека. 
Та така, човек носи своя дом където и да е, където и да ходи.
Ще поддържам моя дом, домът ми ще е личен, дори поякога студен, той всъщност е много топъл и слънчев, но някак не е за всеки.. 
Тук... работа, русуване, мисли, чувства, изразяване, потоци, който преливат в други светове..

Една нощ ни се случи нещо прекрасно.. това е онази незабравима нощ, в която решихме да останем за първа вечер във Венеция.. Едно момиче ни каза за суинг концерт на живо.. даде ни адреса, но ние много закъсняхме, когато открихме мястото видяхме, че концерта продължава. Имаше много млади и интересни хора.. Със Силвето седнахме на последната свободна масичка и аз влязох за да ни взема пиене. До мен едно момче си взе шприц (май така му казват) аз го попитах какво е това, беше страшно красив, имаше много силно излъчване, но някак беше прекалено красив... обясни ми кое какво е, разменихме си няколко думи и аз се върнах на масичката си. Там извадих скицничето си и си търсих жертви за рисуване. Силвето също рисуваше. Набелязох си едно прекрасно къдраво момче, то забелязваше, че го рисувам, въпреки, че бях много внимателна и се стараех да не ме забележи.. Той нямаше нищо против, продължаваше да се държи естествено... скици, скици, скици.. В тях има нещо много синтезирано и чисто.. моливите ни се изтъпиха, опитах да ги наостря по всевъзможни начини и това ни осигури още няколко минути графит. Започнах да разпитвам хората дали имат нож или молив. Едно момче взе тъпия молив, който държах и го загледа много внимателно, поглеждаше мен и преценяше нещо, бръкна си в чантата и извади един красив зелен молив.. разменихме си моливите и в това имаше нещо толкова симпатично. Чувствах се много щастлива.. говорих си с млади симпатични момичета и момчета, някак бяхме си близки. Не знам защо тук много от хората ми допадат доста.. Продължихме да рисуваме и аз се загледах в едно уморено, пийнало момиче, с красив леко страдащ поглед, имаше нещо трагично в нея, изживяваше нещо, въпреки че говореше спокойно с човека срещу нея, вероятно не за съкровените й мисли.. (хаха, сега когато чета това ми е много смешно и интересно, защото по-късно това момиче ми стана много близка- Стефани, а момчето срещу нея, с което тя говореше в онзи момент е Николо, един от най-верните и любимите ми хора тук). Рисувах я и се изненадах от скицата си, хареса ми, улових някаква искрица... искам да я рисувам пак.. По едно време бях някъде сред тълпата от млади и когато се върнах на масичката ни при Силвето тя разговаряше с някаквва жена (хаха, това е Негин!). Ние на всеки се оплакваме от квартирата ни и жената ни каза, че може да сме при нея следващия месец. Но другото за което разговаряха беше по-интересно.. Силвето се е изненадала много когато жената й е казала, че вече няма рейсове до нашето селце... въпреки, че това беше замислено.. Жената се притесни и каза, че ще намери някой при който да спим.. и така ни запозна с Николо, той беше момчето, което разговаряше с пияното момиче, което нарисувах. 
Оказа се много мил човек, скромен, внимателен.. Останахме ние тримата и пийналото девойче Стефани, отидохме да пийнем по още нещо и аз исках да ги почерпя, точно преди да си дам парите Николо ме изпревари без да говори и да се обяснява много много.. Каза само скромно „следващия ще е твой ред“. Искам да кажа джентълмен. След това Стефани си се прибра доста пияна, даже й беше зле. Ние тръгнахме към дома на Николо, който се оказа на няколко пресечки из тесните Венециански улички. Беше на първия етаж, апартаменчето му беше мъничко. Настани ни внимателно и тихичко в хола, обясни ми как да си направим кафе на сутринта и чай. Имаше еднин момент, който ми беше много любим. Бяхме в кухнята, Силвето вече в леглото, той стоеше пред симпатичното си рафтче със сякакви билки и чай и ми обясняваше за различните варианти.. опитах се да запомня този момент.. мнго обичам когато се гмуркам в момента. Много е специално тогава.
На сутринта му оставихме картичка, защото той беше заминал за работа, на която пишеше „ Grazie, prince, Nicolo.
Your kingdom is wonderful”и имаше рисунчица отпред.

Искам страст в картините си. 
Искам и много знания исторически, техники, естетски, философски, морски, земни, слънчеви, дихателни, емоционални.

Какво е божество, коя е божествената сила? 
Тя е съвкупност от човешки качества.. разпъснати, но заедно те могат да бъдат превъплатени в образ, така той ще бъде различаван и почитан, може да е непрестанно изменящ се.. „Божеството на добрината“, съществуват частици от него във всеки.. Когато един човек обикаля света той набира по много божествена добрина от хората, които среща.. Натрупана тя се посява на още места, разпръсква се чрез хората..
Тогава какво е полубожеството Лилит, например? Какво синтезира тя?


13.10.2012Навалица от неразбирателство с луд.
Снощи кавгите с Квазимодо се подновиха и ескалираха. Какви ли глупости не направи само за да се изпълни с гняв. Опитите ни да го вразумим бяха безуспешни, той искаше да има виновник. Виновник, който да подхрани ненавистта му към неподчинението. Виновник, към който да отпрати несправедливост и с който да се натъпче. Но попадна на жив хищник в чинията си и се скри в черупките си.

07.11.2012Един голям отскок във времето. Вече сме на топло и мило местенце. Настанени в дома на Негин, домът на късната й младост. При нас е и добрия нейн стар брат Хуман.
Чувствам се толкова добре във Венеция. Собственият ми свят се ниже. Аз имам отговорността за случващото се. Имам щастието родителите ми и част от стипендията ми да ме издържат. Надявам се да не съм в тежест на никого. 
Какво щастие да си млад и да живееш във Венеция. Тук има толкова много кътчета за разузнаване. Повечето хора са много топли и имат вкус.. или поне тези, с които съм се обкръжила последно време. Венеция е град на удоволствията, може би не точно удоволствия, но някак има финес във всичко, на всичко е обърнато специално внимание. Хората са всякакви.. Преди няколко дни замествах Стефани във павилъона й за Монте Негро. Предната вечер бях прекарала отново при Николо... С него си станахме много близки. Сутринта отидох до галерията на Стефани, която вече беше в Милано, за да отпразнува рожденният ден на най-добрия й приятел Роко... Деня си прекарах много приятно, въпреки, че бях уморена, защото със Нико бяхме будни до късно. Негин все ми правеше кафенце или чай в нейната галерия, която е точно отсреща на „моята“ на три крачки разтояние от портите на Монте Негро в малката, тясна уличка.
На още няколко крачки има трета галерия, в която често се правят партита или по-съвременни изложби. Със Стефи често се шматкаме заедно там. Тук щъкането из Венеция със Стефани, Нико или Негин ми доставя съвсем различно настроение от това, което е в България.. Някак не е такава лудница, в мъничките приказни площадчета из Венеция, мъничките барчета, по-спокойно е. Една вечер, беше Хелоуин, изчаках Негин да свърши в галерията и се запътихме към някаква симпатична кръчмичка.. Там звъннах на Нико, който така или иначе щял да дойде на същото място и без да съм му казвала. Но по пътя за кръчмата чухме сирена, която предупреждава, че ще има „Aqua Alta” наводнение в уличките.. И този път сирената беше силна и продължителна, което означава, че наводнението ще е голямо. Сирената беше толкова красива и приказна, като соната. Беше нощ, имаше луна, с Негин вървяхме сами по пустите улички, туко що слязли от Вапоретото и слушахме предупредителната красива сирена, която всъщност, по-късно разбрах е била предупредителната сирена по време на втората световна война преди да ги бомбандират.. Не вярвах, че е възможно водата да се вдигне толкова много, въпреки, че Негин ми каза, че ще е до под коленете.. хич не вярвах. Но по едно време барчето ни започна да се пълни с вода. Аз бях с ботушите на Стефани..
Навън се пълнеше все повече и повече, междувременно валяха красиви морски капки дъжд.. а ние стояхме в барчето, приятелят на Негин и дружинката му свиреха на китара, пееха и танцуваха..лекичко..понякога излизахме под дъжда да изпушим една цигара (упс..намирисва ми на предателство).. Беше толкова уютно. Затвориха бара в 10 и ние се запътихме към редовния бар Попа, вече водата беше до под коленете ни.. Николо и приятелят му ме учиха как да ходя във водата без да изпръсквам всички останали край мен.
За сега тази част от спомени.. утре ще продължа ако имам време.. Трябва да пиша за много неща и да обмися идеите си за рисунки, проекти, картини.
А за сега, сладки сънища..

12.11.2012г.

Днес, свърших всичко, което съм си набелязала.
Сутринта рисувах в академията, въпреки, че закъснях защото си пропуснах спирката с вапоретото и после не знаех как да се върна. Хаха, отне ми час за да се върна.
След това отидох до училището в Маргера, където най-вероятно ще се запиша на курс по италиански. После проверих как стоят нещата с плувния басейн до нас.
И накрая напазарувах храничка за у дома.
Тези дни един приятел на Негин, който има магазин за маски във Венеция ни даде по две маски за рисуване, на мен и Силвето.. Сега трябва внимателно да преценя как искам да ги нарисувам. Имам около 3 дена или малко повече за да го направя.
Преди 2 дена се запознах с три годишния прекрасен Дзено, той е едно от децата на Лъорис, приятелят на Негин.. Толкова е прекрасен. Подари ми бонбонче и когато изкачвахме стълбите на моста Риалто се учихме да броим на италиански.
А снощи бях в Нико, беше много мило, бърборихме (или най-вече аз), слушахме музика, после пихме спрайт и рисувахме със завързани ръце. Нико за пръв път показа повече характер. Много го харесвам когато стане по-самоуверен.