Kak da smognem?

crystalised

Placid as I melt into the sea
(Things have gotten closer to the sun)
I wish the tide would take me over
(And I've done things in small doses)
I've been down onto my knees
(So don't think that I'm pushing you away)
And you just keep on getting closer
(When you're the one that I've kept closest)
Go slow
Go slow

изумително

Fiction when we're not together
Mistaken for a vision, something of my own creation
I wake up alone, with only daylight between us
Last night the world was beneath us, tonight comes, dear love
We'll be torn apart by the break of day
You're more than I can believe whatever come my way
Fiction when we're not together
Mistakin' for a vision, something of my own creation
Come via light, why do I refuse you?
Cause if my fear's right, I risk to lose you
And if I just might, wake up alone
Bring on the night
Fiction when we're not together
Mistakin' for a vision, something of my own creation
And it's certainly how am I to tell?
I know your face all too well, still I wake up alone
Fiction when we're not together

разговор със себе си

Разговор със себе си

Обединявам работите си под темата „ разговор със себе си“, защото за мен рисуването е усамотяване. Оставаме ние.
Някои казват, че при тях картината има начало и край. При мен краят настъпва много бавно и даже не съм сигурна дали настъпва. Но общуването остава много след завършването на картината.

Подбрала съм платна, с които съм изживяла нещо скъпо.

„Сенки върху лайка“, тази картина започна през първите дни на пролетта, когато видях как сянката ми е полегнала върху хладката трева, разцъфнала с нежни цветя, които с нетърпение чаках отдавна.  Имах материали за рисуване и запазих този миг. От там започна и картината...

За мен, процесът е като събиране на мисли, емоции и усещания.
Толкова много неща преминават през мен в един ден- океан от мисли- минават и отминават. Понякога една дума, застояла се в мен сутринта, в този момент , значи много за мен и смятам, че ще я запазя, че ще я помня. Но вечерта, след куп други мисли- думата е вече смътна и далечна. Това имам нужда да запазя, имам нужда да натрупвам и изваждам тези мисли, да уловя усещането, тогава съм спокойна.

Картината „Сова и котки“, това беше първата, в която скрих много мои символи и тайни, вдъхновени от нещата, които съм наблюдавала в ателието си. Както и последвалата след нея „тихо“, в която пусках мисълта си съвсем свободно, дори като в сън.
Понякога оставям самата картина да ме води, тя да ми казва от какво има нужда. Обичам да се оставям на това чувство – да се довериш.

Друга работа е вдъхновена от кратко чувство, което веднъж си записах..
То е: „душа- мореплавател,  дълбоко загледана в морето- вечният й спомен. Докосвана от нежните вълни трепти.. Медени скъпоценности, заляти от златни слънчеви вълнисти коси..“ Когато го прочитах, нямаше как да съм безпристрасна, отнасяше ме там, в това чувство.

Има дни, в които не мога да уловя нищо съществено за мен, но това е натрупване, лека по лека много неща минават през теб и ти ги пресяваш, след това посяваш..



Анастасия Велкова Първанова
IV курс бакалавър “ живопис “