 |
| Sigmar Polkes |
Мисля, че датата е 31 август. 2014г. Скоро ще имам рожден ден. Ще настъпи моят мил и скъп 3ти септември! Света цяла година ми прави подаръци.. например, сега съм в нещо подобно на това, което се доближава до рай. Тази нощ или може би това утро сънувах сън, който сега ще се опитам добре да си припомня, запиша и изясня. Спомените ми заблещукват от момента, в който бяхме във Венеция. Аз и семейството ми развеждахме определен човек из града. Имахме около половин ден, разхождахме се и аз мислих от къде да минем, какво да видим, за да си направи човекът най-интересно впечатление от Венеция. Този човек най-вероятно беше брат ми. Имах идея от къде да минем, бяхме по път близо до дворец, известен с важна история, която на мен ми убягваше и ми се искаше да си спомнях по-добре и да се бях подготвила с повече информация, за да мога да събудя интерес в брат си, за да оцени, уважи стойността на този град. Когато пристигнахме до двореца, там имаше някакво организирано събитие, нещо като концерт. Не ни се хареса много, брат ми също не го оцени. Опитах се да им обясня, направих опит, който бързо се изпари. Примирих се и продължихме по пътя си. Бяхме се запътили към къщата си, но вървяхме по път, който в реалността няма как да е във Венеция, защото имаше път за коли и широки поля, горички и т.н.. Вървяхме и в един момент някой посочи към луната изплашен. Загледахме се... (Беше почти утро) Луната, както си стоеше на мястото, леко започна да трепка и се измести надолу, скри се от полезрението ни, някъде под земята. Ние започнахме да издаваме смаяни звуци. След мъничко, тя пак се върна на мястото си, след малко пък пак падна. Аз се притесних. Какво се случваше със слънчевата ни система? Как така без Луна? Страхът ми от тази аномалия ме обсеби до кости. Ако падне както падащите звезди? Какво ще правим, как да се спасим? Продължи така да играе луната, а аз търсих каква може да е причината. След малко забелязахме едно гигантско излегнало се същество, приличаше на огромен козел, имаше топчесто, голямо шкембе. Сякаш се беше излегнал на края на Земята, но всъщност си лежеше в космоса, близо до Луната. И така, като гледах, това явно беше Дяволът. Той ни попогледа малко и после хвана луната и я излапа като бонбонче. Аз се ядосах и започнах да му крещя и да се възмущавам. Той не ни обърна особено внимание, беше саркастичен и спокоен. Изчезна си невъзмутим. Как трябваше да подходим от тук нататък? Планът беше да се приберем и вероятно на следващия ден да решим накъде да потеглим, взависимост от последиците, които щяха да настъпят след изчезването на Луната. Очаквах наводнения, бедствия.. Но все още не можехме да предприемем нищо. Затова се прибрахме, дадох наставления на семейството си да спим близко до прозорците за да сме наясно със случващото се навън. Сега семейството ми беше с леки промени. Баща беше Иван Николов, майка - неясно, сестра - момичето от Мирамас. Аз обмислях и как да се справим с онзи бял козел, Дяволът. С какво бихме могли да го победим ние, хората.. Решихме да изпратим бащата да го изяде или да направи нещо, да импровизира, но да опита да оправи нещата. Може би ако го изядеше щеше да е грешка - дяволът щеше да стане част от нас и ние част от него.. но нямаше значение, трябваше да се рискува, нямахме друг избор, трябваше да се изправим пред истината. Всички бяхме готови да действаме. И така бащата отиде да се бори с козела, който излапа Луната. Ние заспахме. На сутринта бащата беше вече вкъщи. Отидох да проверя как е, да се убедя, че всичко е наред. Исках.. оттук става малко странно.. да се уверя, че пишката си му е в гащите. Да, наистина, само така можех да се уверя, че е наред. Тук разбирам, героят от съня ми го знаеше, че сестра ми нощес е трябвало да предпи с дявола... Тя беше щастлива и доволна. Бяхме се събрали в банята, където надзърнах в боксерките на Иван (баща ни), всичко си беше на мястото. Сега очаквах реакциите на останалите за случилото се със сестра ми. Тя вдигна ръце щастливо и енергично, и каза "Снощи правих секс за първи път, с дявола". Тогава ние осъзнахме, че щом баща ми снощи е опитал от плътта на дявола, той се е въплатил в него и сестра ми е направила този ритуал с тялото на Иван (баща ни). Аз се притесних, че оттук биха тръгнали проблеми, че баща ми няма да може да го понесе, че ще започнат терзания, обвинения, самообвинения в грях. Опасявах се много от такъв развой на събитията. Но за мое успокоение всички го приеха. Бяха със силна психика, а това беше единственият начин да успокоят духа на дявола и да създадем уединение.
Та как ми продължи съня..
Излезнахме в малкото си дворче, беше пълно със зеленини, подрязани храсти и малък фонтан с женски скулптури.. Сега бях сестра или майката в семейството, но тя внезапно падна във водата и това я накара да изпадне в някакъв причистващ пристъп. След малко се появи новият герой. Беше или самият дявол или негов важен пратеник. Носеше огромна сексуална енергия. Той идваше към мен и още някакво момиче. Усещах, че идва за мен. Но първо мина край другото момиче, отби се.. Аз бях гола и го чаках, той се приближи.. дойде при мен. Аз кипях, цъфтях превъзбудено. Той беше висок мъж облечен в черен костюм, с черна коса и красиво, сигурно, строго, мъжествено лице. Образът беше на Иван.. (не помня цялото му име). Беше уверен, изкусен мъж, галантен, тъй като беше приближен на дявола от незнайни времена имаше много опит върху тази земя. Бях в абсолютен покой, доверие.. Беше много пречистващо и освобождаващо. Даде ми сили, сигурност. Той знаеше какво ще стане до всяка една секунда. Обичаше, съществуваше за това усещане. Когато изплувахме отново в реалността се доближи до главата ми, премести нежно косите от ухото ми и ми прошепна "Чистичка си", отвътре бях кристално чиста, преродена. После ми каза нещо подобно : "Когато имаш нужда от щастие, просто ме повикай и аз ще дойда." Така и си тръгна.
Беше изключително презареждащ сън от крайщата на косите ми до върха на пръстите ми.
 |
| Sigmar Polkes |
