Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

behance

https://www.behance.net/aNautilus

Darren Almond On 'Sometimes Still'

http://whitecube.com/channel/in_the_museum/darren_almond_on_sometimes_still/

Психонавт

Brian Dunlop, Towards Plato II, 2007

David Hockney Chair

Снежана

Psychonautics (from the Greek ψυχή (psychē "soul/spirit/mind") and ναύτης (naútēs "sailor/navigator")—a sailor of the mind/soul) refers both to a methodology for describing and explaining the subjective effects of altered states of consciousness, including those induced by meditation or mind-altering substances, and to a research paradigm in which the researcher voluntarily immerses himself or herself into an altered mental state in order to explore the accompanying experiences.
The term has been applied diversely, to cover all activities by which altered states are induced and utilized for spiritual purposes or the exploration of the human condition, including shamanism, lamas of the Tibetan Buddhist tradition,^[3] sensory deprivation, and archaic/modern drug users who use entheogenic substances in order to gain deeper insights and spiritual experiences. A person who uses altered states for such exploration is known as a psychonaut. Psychonauts are also described as forming a subculture.

Като каза, че трябва да въведе плюшената играчка, понеже е нова си спомних, че като малка правех нещо подобно. Когато имаше нова плюшена играчка я успокоявах и й биех една инжекция с вода, защото преди това някаква магьосница, без те да знаят, ги беше помрачила.. след инжекцията те се събуждаха и чувстваха много по-добре.. после запознавах плюшената играчка с всички други играчки поотделно и й разказвах какъв е животът тук и кой кой е.. и играчката беше много радостна :Д

http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/kamen-donev-sam-do-5-sutrinta-prodalzhih-kupona-za-rozhdenija-mi-den.html

сън

Сънувах змия.. Сънят започна горе долу така..
спомних си за едно малко змийче, което дадох на един съсед Григор, още докато беше малко. Той ме помоли за няколко дена да го гледа.. За мен беше удобно защото имах друга работа.. Но след много време един ден, същият в който си спомних за змийчето, осъзнах, че съвсем го бях забравила! Сякаш от години, почувствах се гузно, много гузно. Чудих се как е, спомних си колко безпомощно беше когато го видях за последно и ако не се грижеха добре за него може и да е загинало. Но тогава разбрах, че всъщност е пораснало и станало голяма змия, огромна даже. Този ден, Григор дойде у нас за да ми я покаже и най-вероятно да ми я върне, въпреки че се бяха сближили или поне аз така смятах...Свечеряваше се. Бяхме няколко човека на маса в двора ни, към края на масата стоеше вуйчо ми Николай, змията мина през скута ми и отиде близо до вуйчо. Той започна да я милва и да се гордее колко е привързана към него змията. Отидоха до едно близко дърво и там змията започна да се върти около него и дървото, той все още се радваше, а на мен ми се стори опасно. В мислите ми имаше страх, не знаех как да приемам това същество, не знаех същността му, но не исках да си призная. Чувствах се като майка, която отритва детето си. Тогава змията се завъртя около врата на вуйчо ми, но хората все още й имаха доверие, змията започна да го души. Настъпи паника. Змията беше господарка, никой не можеше да се намеси, опитвах да разбера защо нападна и да запазя самообладание. Змията го пусна- жив, беше го стиснала много леко. Тогава мислите и спомените ми се разбъркаха и започна разхвърлено да минават през растежа на моята мъничка змия, беше ме страх, никой не предполагаше, че може да е толкова своенравна. След малко тя дойде при мен, беше внимателна и ме гледаше със страшния си поглед. Успокоих се, тя започна да ми говори.. Каза ми,  че е нападнала вуйчо ми за да му даде урок. Тогава я разбрах.. Тази змия имаше някакви идеи, в които искаше да ме въведе.. Някакви важни идеи.. Скоро щеше да се върне да живее при мен- истинският й настойник. Искаше да се срещнем на следващия ден, аз се съгласих.. Исках, но в съгласието ми имаше и капка подчинение и отново се прокрадваше чувство на вина.

Odilon Redon

Breathe in the future, breathe out the past

If it's on it's on for good

'Coz when it's gone it's gone for good

Let me tell you...

And if you stayed over

You know we would, if we could

Put it back together

Make it good

If I...

Breathe in the future, breathe out the past

Savour this moment as long as it lasts

Let me tell you...

Put it back, piece by piece

If you stayed over I'd make it so sweet

I'd make you remember, baby

From your head to your feet

...

let our bodies follow our imagination. make the connection.