Сънища: Анди Голдсуорти (Andy Goldsworthy)

Анди Голдсуорти

(роден 26 юли 1956)

Анди Голдсуорти е британски скулптор и фотограф, който живее и работи в Шотландия. Работил е и в Англия, на Северния полюс, Япония, Австралия и много други. Изкуството му се причислява към Ленд-арт, Скулптура на околната среда, Натрупано-балансирано изкуство, Временна скулптура и Ледена скулптура. Роден през 1956, израства в близост до Лийдс, в къща на зеления пояс около града и още тринадесетгодишен работи във ферми като работник, приучавайки се на огромно търпение, което в наши дни е неразделно от творческия процес в лeнд-изкуството. Сравнява повтарящата се рутина на селскостопанските задачи с правенето на скулптура: "Голяма част от работата ми е като събиране на картофи, трябва да вляза в ритъма." Учи в Брадфорския колеж за изкуства (1974-75) и Престонския политехнически университет (1975-78). През 1993 получава звание почетен доктор от Брадфорския колеж и в момента преподава в университета Корнел. Получава множество награди и пише 18 публикации от 1985 до 2007. През 2001 Томас Риеделшеймер снима документален филм за него, наречен „Реки и Отливи“ (можете да го изтеглите от тук). Създава поръчана за входа на двора на Сан Франциския музей, нареченa „Нарисуван Камък“, творба по повод честите зeметресения в Сан Франциско и техния ефект. Инсталацията му включва гигантска пукнатина в тротуара, която се разпада на по-малки пукнатини и натрошен варовик, които могат да се използват за пейки. По-малките пукнатини са направени с чук.

Албумите му са най-продаваните арт-книги на Острова. Въпреки това в началото на осемдесетте пред него стои критичният въпрос, дали изобщо може да направи кариера в изкуството, като прави кули от камъни, които да очертават силуетите на известните творби на Бранкузи, или като превозва грамадни топки сняг от Шотландия към Лондон, където да ги наблюдава как се топят. Странното му изкуство го кара да скита из безлюдните краища на Кумбрия, Лангхолм, Дъмфрийзшийр, Ренронт.

За творчеството си се вдъхновява от природата, тя е провокатора на идеи и средството чрез което Голдсуорти твори. Сякаш всичко е импровизирано, естествено, в хармония. Творчеството му свидетелства за огромно търпение и посветеност, излъчва идеи въплътени в преркасни преоткрити форми, цветове и структури. Сред материалите, които използва са цветя, листа, камъни, кал, сняг, лед, клони, търни, борови шишарки, вълна, пера. Не се ограничава, желае да използва всичко, да го докосне и сътвори за зрителите си често чрез обектива си. От 1988 г. Голдсуорти прави всичко възможно да съхрани колекцията си от диапозитиви с минимум обработка. Някои от тях, особено броя на слайдовете от 1978 г. и 1979 г., са с мръсотия, косъмчета и мухъл на повърхността, други са пострадали от пренасяне, надраскани или избледнели. Диапозитивите въпреки това са сканирани в намереното си състояние без цифрово "почистване".

За разлика от основоположниците на лeнд-арта Голдсуорти не е повлиян от минимализма, не иска да пресъздаде абстрактни и гигантски екоконструкции, нито да използва природните стихии като изразно средство. Той работи със, а не чрез природата. Казва: "Аз мисля, че е невероятна смелост да се работи с цветя, листа и венчелистчета. Но аз трябва: не мога да изменям материалите с които работя. Моята цел е да работя с природата като цяло." Скулптурите му не внушават могъществото на човешкия интелект и прогреса, а разкриват крехкостта в природата, ефимерността на красотата и постоянната преходност на живата материя. Не е поставена в нов и различен контекст, Голдсуорти търси най-първичната среда, в която творбите му да заживеят природосъобразен живот. Една от най-известните локации е националният парк „Грайздейл форест“ в Северозападна Англия, където се намира „Стена, изведена на разходка“. Сухата зидария е част от традиционния лeнд-арт и векове наред е разчертавала пейзажа на отделни пасища. За нея Голдсуорти подбира не права, а криволичеща форма и подобно на река между хълмове каменният поток се вие между дърветата. За направата на част от перманетните си склуптори като "Покрив", "Каменна река", "Лунна пътека" и други, използва и машинни инструменти и помощници за да е сигурен, че произведенията му ще издържат на времето. Една от най-известните му творби в този стил е мемориалът на Холокоста в Ню Йорк, където в каменна конструкция са затворени стеблото и клоните на широколистно дърво. Друга негова провокация е грамадно „плетено” гнездо с диаметър от 6 метра, което Голдсуорти сътворява за няколко дни в галерия Албион в Лондон. Погледнато отвътре, то напомня хралупата на дърво. Другата, по-голяма част от призведенията му са краткотрайни и сътворени под открито небе без технически посредници. Такива са гнездата от пръчки, които Голдсуорти поставя на достъпни, уязвими от водата места и наблюдава как течението ги отнася, ледените висулки, които мокри за да съедини, както и търка камъните, за да ги счупи или да промени цвета им. Част от многобройните му произведения са ледени спирали, каменни яйца, цветни локви, дървени паяжини, грамадни горски арки. Заглавията, които поставя на творбите си, когато трябва да ги публикува или изложи са описателни по характер и обикновено включват препратка към вида на използвания материал и непредвидими подробности за създаването на работата или формата й, което е последвано от място, а след това и от дата.