(: suobshtenie kum Svetlio

... опитвам да запазя самообладание, да не изпитвам гузност или вина, но тя сама си пристига, много е нахална! : Д казвам й, "момиче, нямаш работа тук, времето е хубаво, въри да играйш, няма нужда от оплакване и страхове..върви да се радваш.." и тя тръгва, оставя всичките куфари, които й тежат и до сега едвам е мъкнела, отива поиграва, леко се ужулва и айде пак ме чака пред вратата и всичко наново...

Хахха

Малко детеце, нищо, ще заякне.. Врвме и упоритост й трябват.

Nie

Nie
Smeshni
Neuzreli

Kapchici obeznadejdavane
Rekichki optimizum i nadejda
Bez dostatuchni sredstva svurzvame kraishtata


Kralicata mi kazvashe
''Shtastieto i zabavata sa bogatstvo.
Parite sa mejdinni, nujni, no na zaden plan.''
 
Artistut suzdava emocii,
obshtuvane i radost.
Toi posqva i otglejda.
Napoqva i hrani dushite.
Toi pali svesht, kogato putqt e tumen.
Toi se uchi ot kosmosa.

Как се чувствам? (ho paura)

 

Сънувах странни сънища тази нощ.
Славa богу, тигърът, който убихме (обезглавихме), заедно със Силвия и Глория.. и то от заслепен, вцепенен страх и паника.. след този сън се събудих много тъжна. Дори в съня плачех докато убивахме красивия, величествен, мисля че всъщност беше гепард.. Помня как се мъчихме да го убием по-бързо за да не страда. А всъщност, не ми се разказва целият сън, защото вече го разказах на Силви, но бяхме върху една мноого висока стълба, борейки се с него.
Та след като се събудих и мислих доста над чувствата си, отново разбрах, че страхът е опасен и може да убие.. младостта, красотата, природата, силата. Казах си, че трябва да се оставя да бъда ухапана, нападната, адекватна в тези ситуации, а не паникьосана.. Да.. след това сънувах същия гепард, за щастие беше жив и пак ме нападна. Спокойно му се оставих и той ме хапеше толкова нежно, приятелски и игриво.. Бях щастлива.

" Какво, питам се аз? Накъде ли?
Един път има само: напред!
Накъдето човеците смели
своя поход велик са поели
към нов и по-радостен свет."
Валери Петров, "Край синьото море"