Colombia

Леле, горкото дете..

това го открих в една моя тетрадчица. Помня, че го писах една нощ, в която бях много отчаяна и изгубена... ето какво ме е мъчило... ((: (странно, почти никъде не слагам въпросителен знак) :

Всеки всичко отрича.
Никога няма истина.

Кой знае поне един отговор дали това е така или не. (това е задраскано)

Изобщо може ли да се даде отговор.

Дали си на прав път, има ли прав път.. Заслужава ли си. Има ли смисъл. Кой какво търси, какво го кара да го търси. На къде се движим? Аз имам ли смисъл на този свят. Погубвам ли се или... или се развивам. Животът дълъг ли е? Нужно ли е да сме щастливи. Може ли да се оставяме на нещастието и скръбта. Какво се опитвам да разбера?

Страхувам се от омразата. Страхувам се от нараняването на човешките чувства.

Какво е развитие? Какво е мозък? Защо имам мозък?

Коя съм аз? Заблудена ли съм? Щастлива ли съм или нещастна. Страхлива или смела? Силна или слаба? Заобикалям ли живота си? Свободна ли съм или скована? Какъв е животът ми? Как да го живея. Каква е целта ми, в какво вярвам? Кои са моите думи? Ако някой ми отговори на тези въпроси няма да му повярвам.

Не е ли препълнено с излишни думи, но как може да принизиш каквото и да е.

Търси отговорите другаде. Търси ги във времето и въздуха. Усети, това е ценно.

Тихо, тихо, тихо.

Мрак, спокойствие, тишина.

думи.

Не вярвай. на хора.

Хаха, сега, след време имам малко отговори.. и въпреки предупреждението си да не вярвам на хора и убеждението си, че ако някой ми даде отговори на тези въпроси няма да му повярвам - точно от хора получих голяма част от отговорите..

хаха.. приятели, писатели..

ето едно видео с интересни мисли на Ошо:
Също сайт с много полезни и синтезирани мисли..: Osho quotes

"Truth cannot be delivered, there is no way to deliver it. Once delivered it is dead, it has already become untrue."

Но съвсем истинските отговори почувствах на моретоо....

we

в черното тефтерче

(хахах.. това го открих в едно мое тефтерче.. помня, че съм го писала една къъсна вечер. Ради беше заспал, а аз се наслаждавах на нощта и си пишех седнала на диванчето..)

Красив свят. Думите ми, мислите ми, чувствата ми имат ли смисъл? 

Не знам какво означава този въпрос. 

На въпроса няма отговор.

На въпроса не може да се отговори. 

Отговорът не може да се открие от машина.

Отговорът се усеща.. изживява.. Вижда се, чувства се..  Въпроси има. много. всички безмислени когато светът е пред теб. 

Всичко, което си обичала е в миналото. Всичко, което знаеш, че можеш да обичаш е в миналото и в бъдещето.

Върви. при хората. живей заедно със света. живей заедно с него.

Моят свят съдържа любимите ми хора. Те съм аз. Обичам ги и те обичат мен. Но това не си струва да се пише, мисли, чете.. не е това. Това е за боклука. Отивай да живееш.

Ти знаеш, че си добра, знаеш, че можеш да дадеш доброта и смисъл на света.

Ти и твоите родители. Това е свещено. Земя. Родители и деца.

На къде са тръгнали да търсят хората, като то винаги е било при тях. Какво търсят? Каквото търсят си е около тях. Мога да говоря само от мое име. Какъв е моят свят? Постоянно се променя. Как бих могла да го опиша и представя, да въведа някой в моя свят. В детството е хубаво, там живееш в твоя свят. Твоят свят не са ли спомените- приличат си поне. Постоянно се питам, защото се изгубвам. Има ли смисъл в мастилото и химикалката на бял лист. Не искам да се съмнявам в света. Не искам да слушам преценки. Не искам да търся една истина.

Всъщност истината е, че като се опитам да отговоря отговорът е: Знам. без всъщност да знам защо знам и какво знам..
Дали.. какво искам? (хаха, тук съвсем ме е главозамаял света:)

( а преди това пишеше това, но то е докато бях на гости на едни хора.. пак късно, късно вечер, същият ден)..

Това е дневник. не знам какво ще се случи. Не знам какво ще напиша. Това незнание идва когато се оставиш, когато оставиш да ти се случва.

Дойдох до този лист с този химикал за да запиша изречение, което вече съвсем забравих.

Лъжи, светът е пълен с лъжи и маски. Но светът е пълен и с нежни цветя като трендафила, например или пък с гъбестото царство! ха-ха

Очи и топлина, това са светли очи, леко, спокойно притворени.

 

Сън 10/05/2012

Бях на някакъв летен плувен басейн и само ми се щеше да се метна и гмурна във водата и само си го представях и тръгвах да го правя, но точно преди да скоча виждах, че във всеки коридор има мн хора, вече нямах търпение и се гмурнах в малкото свободно местенце, което видях.. Започнах да си плувам, също и на дъното и се чувствах много добре. Някаква жена ме помоли да не си топя главата, защото я е страх и аз си казах, че няма начин - така се плува най-пълноценно. По едно време се сетих за бозата, която си е купил Ради вчера.. и лекичко водата стана по-бурна и мътна. Имах усещането, че нямам контрол, някаква групичка момчета се кикотеха в моя коридор. Едно от момчетата, имаше леко лукав поглед, хвана ме за глезена на крака и започнах да потъвам и да не мога да дишам. Мислих, че ще ме пусне, но той не ме пускаше. Успях да се изтръгна от него и излезнах от басейна, момчето също. Започнах да ходя след него за да си отмъстя >: ) но не можех да го достигна. За щастие спасителят (който беше нещо средно м/у спасител, полицай и бодигард) го сграбчи, събори на земята и му сложи белезници. Аз бях мнооого доволна. >: ) хахаха.. Благодарих на "спасителя" >: ) и отидохме навън, където стоеше татко, който имаше вида на Цецо от скулптурата. Татко стоеше на тротоара, до паркираната си кола, гледаше малко дяволито и доволно. Разбрах, че спасителят, който също беше като Цецо от скулптурата ( нямам представа защо съм сънувала този образ..) е познат на татко. Татко си гледаше замислен и налудничаво доволен в някаква точка. Някакъв друг човек си влезна в колата и времето спря. Само аз и татко можехме да се движим, другото беше замръзнало. Имах чувството, че в багажника на колата на този човек има нещо нередно. Татко го отвори и ми показа, че е направил    безкрайна дупка в него, като космос... беше безкрайна дупка с проблясъци от звезди. Татко хвърли  някаква експлозия вътре. Времето пак започна. Човекът тръгна малко почуден с колата, зави зад една къщичка и колата експлодира, чуха се писъци, гърмежи, а татко си стоеше спокоен. Полицаят го посочи и татко отиде, нечувстващ никаква вина.. Помислих, че ще го обвинят и хванат, но полицаят нищо не беше разбрал.. никой не знаеше..

"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват."

Гледам света и не мога да го видя... в цялата му красота 

театърът ми липсва.

Сън 09/05/2012

Какво беше товааааааа, и аз не разбрах?
Отново в апартамента в Бургас.. Бяхме аз, Ради и още хора от семейството ми.. но те бяха просто там не ги виждах конкретно. Някакви досадни хора искаха да влязат при нас в апартамента. Казах на Ради и семейството ми да държат вратата затворена ( с тази врата имам безброй сънища), а аз легнах и заспивах, но те дойдоха и се натискаха през вратата и някой реши да ги пусне или никой не успя да ги спре защото бяха прекалено нахални.. Влезнаха в апартамента и аз започнах да негодувам от всичко. Едни от хората бяха едно момче от академията, което изглежда някакси спокойно, възпитано, умно момче, но ми е мн мазен и леко отвръщаващ... имаше и едно момиче, също от академията, тя също ми е леко несимпатична, по-малка е от мен... Тя беше главната нахалница. Бяха изпочупили някакви мивки и работи из апартамента от разплутост, наглост и невнимание.. За щастие вуйчо беше там и той изглеждаше достатъчно сериозен и застрашителен, че да мога да кажа "всичко, което и лекичко сте пукнали ще бъде купено наново от вас!". Аз бях с ярост в себе си, не можех да приема, че толкова отвращаващи ме хора са допуснати толкова близко до територията ми и се разполагат и злоупотребяват в нея като нагли, нахални господари. Единия разкърти вратата на една стаичка защото мислеше, че е заключена, ужасно му се навиках. Но те някак все успяваха да останат, даже тези двамата се затвориха в банята (и тази баня често присъства в сънищата ми с апартамента), надявах се да не правят нищо, но се оказа, че правят нещо и аз се вбесих отворих вратата и щях да ги размажа от ярост и обезумяване, но баба ми ме спря и започна да ме убеждава, че това което правят не е чак толкова отвратително и даже било нужно на хората, започна да ме убеждава, а аз не можех да повярвам защо разбират по този начин всичко и спрях да се занимавам, оставих всичко, вдигнах ръце и се върнах отново на сутринта. Двамата лежаха заспали по хавлии на едно от леглата в малката стая, баба лежеше до тях будна, тиха и спокойна, усмихната.. всичко беше отминало.. отидох в хола, където спяха Ради, батко и семейството ми.. погледнах се в огледалото, бях с някакъв костюм (затова се погледнах) костюмът беше кафяв, като някакво горско създание, с мъх и много голяма саксия на главата, от която излизаха разстения.. вече всичко беше отминало и аз се приготвях да си легна при Ради.

музички

Няколко плейлистчета:

party now study later

smells like ananastasia

enjoy the silence

Петя Дубарова

ПОСВЕЩЕНИЕ 

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнещия корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Разкъсани спомени от сън 02.05.2012г.

Снощи сънувах, че котката на Ради има бълхи, но ужастни- м/у кърлеж, глист и бълха и аз ги изтребвах до едничко, но те сякаш бяха безкрай. Ради имаше по ръката си и аз се опитвах да махна и неговите, но без да искам започнах да му махам и костици от ръката, почудих се какви са тези мънички костици, а те се оказаха от кутрето му, но бяха много и като от риба. Много се уплаших, защото не знаех как да ги върна на мястото им.. но слава богу си казах "е, просто ще върна времето назад с малко "undo"" хахах, да, в съня работи.
Също сънувах ИКЕЯ и някакви странни входове, опашки, ескалатори, огромни стълби. С Ради не можехме да се открием. Най после се открихме и той ме заведе на някаква тъмна нощна спирка.
Друга част от съня... Бяхме в болница и трябваше да изберем какво изследване да ни направят (забравих странните имена на изследванията, бяха изключително непонятни и описани подробно какво представляват).. Бащата на Светльо също беше с нас в болницата и лежеше на легло, защото конят на лекарката, която беше много учтива жена, го е ударил по задника с копита. Отстъпи ми, обаче, леглото на мен. Всички държаха да легна и да си почина, а аз нямах толкова нужда, но все пак ми беше удобно, затова приех.

Depeche Mode - Enjoy The Silence