Хенри Мур (Henry Moore)

Хенри Мур
(1898-1986)
Хенри Мур е един от най-великите скулптори на двадесети век, роден в Англия. Баща му е минен инженер, Мур е седмото от общо осемте му деца. Още от много малък знае, че иска да е скулптор.  На 18години, докато служи в армията по време на първата световна война е ранен- опит който повлиява на изкуството му. При завръщането си получава помощ като бивш военен и може да продължи обучението си. Печели стипендия, с която получава възможността да учи в Кралския колеж по изкуства в Лондон. Там той среща своята съпруга – Ирина Радетски, студентка по рисуване.

        

 След задълбочено изучаване в Лондон Мур печели шест-месечна стипендия за пътуване, която той прекарва в Италия и Париж. В Лувъра се натъкнал на гипсова отливка на фигура от типа Чак Мол (Каменна статуя от майската цивилизация, изобразяваща човешка фигура в полулегнало  състояние с обърната на една страна глава , държи поднос върху стомаха си. Значението на положението или на самата статуя остава неизвестна). Това се отразява силно на работата му в бъдеще.
Чак мол :

                                                                             

  Според близките му Мур е бил много приятелски настроен, дружелюбен и с голям интерес към всеки който срещне. Много общителен и любопитен към всякакви хора.  Веднъж негов съсед му задава въпроса каква е ползата от изкуството му, а Мур му отговаря „ Изкуството няма практическа стойност. Това което прави е да ни помага да живеем пълноценен човешки живот.“
   Мур  пръв постига високи успехи в резбата директно върху материалите, развивайки свой собствен подпис в абстрактните форми. Пейзажът, женската фигура са повлияли на въображението му още от самото начало.  Вярва, че всичко има връзка с природата и никой не може да се измъкне от това.  Друга основна тема за цялата му кариера е тази  за майката и детето, повлияно от раждането на собствената му дъщеря.  Голата човешка фигура е в основата на творчеството му. 


  Днес той е известен с органично изглеждащите си бронзови скулптури разпространени сред цял свят, на видни, публични места.  Една от първите му творби , получила голяма популярност е „Западен вятър“ (1928-29), повлияна от неговия съвременник Ерик Гил, работата му е поставена високо на стената на метростанция парк Сейнт Джеймс в Лондон. 


Западен вятър:

Мур, който тогава живеел в Хампстед и работил като ръководител по скулптура в художествено училище, се присъединил към движението на модерното изкуство на Пол Неш. По това време в творбите му преобладават сюрреалистични влияния. По време на редовните си пътувания до Париж в края на 1920-те и началото на 1930, се срещна с Алберто Джакомети, Пабло Пикасо, Андре Бретон, и други, работещи в сюрреализма.  Интересът им към несъзнатото в работата, отвъд ограниченията на логиката и разума, отваря нови пътища в изразяването на Мур. Започва да се представя в сюрреалистичните кръгове в Лондон, Париж и Ню Йорк.

  През 1939 г., при избухването на Втората световна война, Мур е назначен като официален военен художник, рисува свитите купчини от хора, които спят в подземния Лондон по време на войната. 

 През 1940 домът му е ударен от бомба, което го принуждава да се премести заедно с жена си в селска къщичка в Англия.

  От 1950 насам, изкуство на Мур става все по- популярно по улиците на Великобритания, особено в градовете.  Неговите творби в някои нови английски градове, заедно с легналата фигура за сградата на ЮНЕСКО в Париж и център Линкълн в Ню Йорк, правят бронза и мрамора на Мур международен знак на престиж. С времето мащабът на скулптурите му се разраства, наема сътрудници, които да работя с него, включително Антъни Каро и Ричард Уентуърт.

За да предпази имотите си от данък върху наследството, Мур основава Хенри Мур Тръст, с помощта на дъщеря си, Мери. Фондацията има също за цел да запази неговите скулптури както и да насърчава хората към оценяване на изкуството. След смъртта на Мур през 1988, фондацията използва неговия дом като музей и галерия. Организацията има също за функция да финансира изложби в института Хенри Мур в Лиидс, както и да отпуска средства на различни организации на изкуствата във Великобритания.

  Почти 20 години след смъртта му, крадци откраднали една от неговите бронзови статуи. Творбата му, позната като "Полегналата фигура" (1969-70), тежи повече от 2 тона. През 2009 бе обявено, че скулптурата, някога струвала 3 милиона е вероятно била продадена като скрап на стойност не повече от 1500 паунда.

  Въпреки процъфтяващата си кариера, творчеството на Мур е подложено на много критика, както по време на живота му, така и след смъртта му. Враждебността разпространена в Англия от последните два президента на Кралската Академия, Алфред Мюнингс и Чарлз Уилър има силно влияние върху отношението на хората към изкуството на Мур. Негови скулптури са били обезглавявани и обезобразявани. На неговата "Полегнала фигура" е била отрязана главата по време на изложба в музея на модерно изкуство (MoMa) в Ню Йорк. Друга негова творба в Хюстън става жертва на вандализъм с метални вериги. Скулптурата му "Драпирана седнала жена" бива обезобразена с катран и пера в Рур.

  Въпреки това, Хенри Мур, остава вечна ключова фигура в развитието на скулптура на 20-ти век.

„ Във всяко изкуство трябва да има известна мистерия, както и изискване, и отношение към зрителя ... "- Хенри Мур

Референции:


www.allaboutartschools.com/directory/artists/websites/henry-moore.htm


Преведох малко информация за Хенри Мур, не много добре, но все пак е нещо. ((:

Снощният сън

Имаше едно малко момченце, което много обичах да срещам. В последствие научих къде живее и разбрах, че е единствено дете, което живее с младата си майка и богатият си стар баща. Майката не обичаше бащата, отвращаваше се от него, а той беше нещастен, наскърбен, самотен и приел скуката на живота си.. Имаше всичко, а нямаше нищо от това всичко. Майката беше млада, много красива, с обиден поглед, сякаш й дължиш нещо. Обичаше сина си много, най-нежното създание което обичаше истински. Малкото момченце, също безкрайно красиво, с много красиви очи - тъмно зелени, пъстри, скрити често в тъмнина, недеоверчив, но всъщност роматично и свежо своенравно, изстрадало, рано е трябвало да се оправя с изгубените си родители и самотния си свят. Обичаше да пее за кратичко и тогава леко се развеселяваше и усмихваше.. Не знаеше френски, но много му харесваше песента Joe le taxi на Vanessa Paradis.. Тази песен много го допълваше.. и описваше. Бях влюбена в това дете. Обичах го сигурно колкото майка му. Исках да съм край него и да го виждам. Детето беше мълчаливо, защото преценяше и възприемаше света достойно, разпознаваше кое е истинско. Знаеше също, че не може да променя хората. Знаеше, че няма как да се намеси в света им. Можеше само да живее истински своя живот, нищо друго не можеше да задържи.. не можеше И НЕ ИСКАШЕ, нямаше тази нужда. Спомням си, че му гледах очите, в които много красиво влизаха слънчевите лъчи. Беше лято и въздухът беше свеж и чист, умовете ни също. Беше дете от което можеш да научиш много за света.
 Исках да му кажа, че му се възхищавам и го направих, но се почувствах глупаво. Той не реагира никак на това, което му казвам. Причината е, че нямаше нужда да го казвам, трябваше да го живея, вместо да го заявявам. Той не му обърна внимание, но го чу.

gently

"The saddest people I’ve ever met in life are the ones who don’t care deeply about anything at all. Passion and satisfaction go hand in hand, and without them, any happiness is only temporary, because there’s nothing to make it last." — Nicholas Sparks

"The feelings that hurt most, the emotions that sting most, are those that are absurd; the longing for impossible things, precisely because they are impossible; nostalgia for what never was; the desire for what could have been; regret over not being someone else; dissatisfaction with the world’s existence. all these half-tones of the soul’s consciousness create in us a painful landscape, an eternal sunset of what we are." — Fernando Pessoa - Bernardo Soares, The Book of Disquiet

"‘Sometimes,’ said Pooh, ‘the smallest things take up the most room in your heart.’" — A.A. Milne
"It is not the strongest of the species that survives, nor the most intelligent, but the one most responsive to change." — Charles Darwin

"I wonder if Beethoven held his breath the first time his fingers touched the keys the same a way soldier holds his breath the first time his finger clicks the trigger, we all have different reasons for forgetting to breathe." — Andrea Gibson

"Try a thing you haven’t done three times. Once, to get over the fear of doing it. Twice, to learn how to do it. And a third time, to figure out whether you like it or not." — Virgil Garnett Thomson

I don't suffer from insanity; I enjoy every minute of it.

"I am eternally, devastatingly romantic, and I thought people would see it because ‘romantic’ doesn’t mean ‘sugary.’ It’s dark and tormented — the furor of passion, the despair of an idealism that you can’t attain." — Catherine Breillat

"Look at the sky. It’s not dark and black and without character. The black is, in fact deep blue. And over there: lighter blue and blowing through the blues and blackness the winds swirling through the air and then shining, burning, bursting through: the stars! And you see how they roar their light. Everywhere we look, the complex magic of nature blazes before our eyes." — Vincent Van Gogh

И аз съм го правила (:

в тъмнинката

Заспивам, заспивам.. Но нещо все още е твърде будно и вдъхновено в мен.. нещо ми липсва.. липсват ми хората от онова време.. Липсва ми когато се учехме и се чудехме..Сега също го има, друго е, различно е и след време пак ще ми липсва.. но дали толкова.. Не, сега е по-мудно.. тогава се изправяхме пред страховете си.. тогава, тогава, някой запазил ли го е? Има ли го? Слава богу, има го в театъра. Най-ценното, което ме съживява е да погледна на света по този начин. Актьорите са едно от най-великите неща на тази земя, не знам дали се осъзнава съвсем. Те са толкова бурни, индивидуални и живи. Истинските, мъдрите, за тях говоря. Деца, гледащи дълбоко в себе си и в света. Искам да попия и изям всяко преставление на което ще отида. Искам хищно да се наслаждавам на красотата. Искам да го гледам в еуфория и да не сдържам емоциите си.

Grizzly man

??

лека нощ...... звездна и спокойна за всички същества, за цялата земя.. Макар, че дали земята спи?