в тъмнинката

Заспивам, заспивам.. Но нещо все още е твърде будно и вдъхновено в мен.. нещо ми липсва.. липсват ми хората от онова време.. Липсва ми когато се учехме и се чудехме..Сега също го има, друго е, различно е и след време пак ще ми липсва.. но дали толкова.. Не, сега е по-мудно.. тогава се изправяхме пред страховете си.. тогава, тогава, някой запазил ли го е? Има ли го? Слава богу, има го в театъра. Най-ценното, което ме съживява е да погледна на света по този начин. Актьорите са едно от най-великите неща на тази земя, не знам дали се осъзнава съвсем. Те са толкова бурни, индивидуални и живи. Истинските, мъдрите, за тях говоря. Деца, гледащи дълбоко в себе си и в света. Искам да попия и изям всяко преставление на което ще отида. Искам хищно да се наслаждавам на красотата. Искам да го гледам в еуфория и да не сдържам емоциите си.