вторник, 1 ноември 2011 г.

Историята на две деца. На две млади същества

 Той - отхвърлен, самотен, търсещ надеждно и безнадеждно. Объркан. Търсеше любовта на живота си.
 Ами сега? Сега, след две години, тя е объркана и самотна. Не знае коя е, не знае къде е и не може да е там където иска да бъде.
 Тогава тя беше създала свят. Беше силна или поне така си мислеше. Тя го търсеше и мечтаеше за него постоянно. Чакаше го. Беше влюбена в него още преди да се срещнат.
 Какво се случи когато се срещнаха - те виждаха очите си. Бяха толкова привлечени от очите си. Очи като космос. Очи-мечти. Когато се видяха за втори път всичко беше много красиво. Бяха внимателни, обичащи, безстрашни, истински щастливи. Искаха да се развиват за да са по-достойни за другия.
 Къде изчезна тази свобода сега. Как изглеждат сега- отдалечени, изхабени, чакащи нещо да ги спаси. Къде е спасението?
Тя е човек без личност. Тя се намира на Земята, а не е свързана нито с нея, нито със себе си, нито с него. Живее в спомените си. Не знае накъде е тръгнала. Към какво се стреми. Объркана е от всички хора, мнения, твърдения.
 Той се опитва да я съживява, опитва се да поддържа и себе си. Той искаше тя да го приема и разбира. Те бяха страшно влюбени. Случваха им се чудеса и те ги сътворяваха заедно. Тя се стараеше много.
 Сега тя няма сили да продължи, да стигне.
 Сега те не си дават нищо един на друг.
 Мечтаеха да имат деца да пътуват, да са живи и добри хора.
 Тя от силно момиче се превърна в крехко, болно създание, което е забравило за себе си. А тя може да обича толкова силно. В нея има безкрайна любов и трепет. Но тя се отдалечава от себе си. Иска да почувства полета, живота, иска той да е с нея - също жив и възвишен. Изпълнен с красота. Искам да си вярват. Да вярват в себе си. Да продължават да се борят. Да са живи. Да помагат на близките си. Да са неизчерпаем 
заряд. Да разпръскват красотите си. Да са добри и внимателни. Да казват само това, което чувстват. И да са кратки ако трябва. Да са сигурни в себе си, изпълнени от любов.
 Не искам да знаят нищо. Не искам да научават нещо и да живеят само с тези оформени съвети, начини, правила. Искам да живеят и преживяват.
 Да са със себе си, където и да са.
 Да следват своя път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар