Приеми се, Сисе

много е трудно да си естествен. Много по-лесно ми е да съм естествена, когато анонимността ми е запазена.. Което ме натъжава и разочарова. Искам да мога смело да се разкривам. Например, тук в този блог, ми е много приятно.. който и да ме осъди няма да се шашкам, а ще го приема спокойно, ще ми е интересно какво го е накарало да стигне до такъв извод.. Ако обаче разкрия коя съм и това го чете особено някой мой познат, ще се вайкам, притеснявам, чудя, истерясвам, ще се скрия в миша дупка.. трудно ще запазя самообладание и няма да посрещна обстоятелствата очи в очи, ще предпочета да избягам. Ще започна да използвам много по-неосмислени изречения и думи, без моя смисъл в тях. Какво се случва в този момент, че се обърквам толкова? Нямам спокойствие, с което да се свържа спокойно със себе си.. От там идва въпросът как възприемам хората и защо се страхувам по някакъв начин да съм себе си пред тях. Това ме отнася до една дума, за която четох днес "конформизъм" това е, общо казано, синоним на "нагаждачество". Всеобщото мнение е препятствие, което трябва да преодолеем за да сме в мир със себе си.
Трудна задача.. Много е красиво когато си "на дело, какъвто си в мечтите си" ..