... та след гръмотевичния глас, аз веднага изпаднах във вид параноя. Все едно мозъкът ми влезна в друго измерение, където нещата от реалността имаха друго значение. Всичко е някакъв паралелен свят и мозъкът ми започва да обръща внимание на странни неща и да изменя всичко както си поиска. Например мракът в коридора се разтегли. Стана безкраен етаж в мрак, плуващ в космоса и безвремието. Тогава аз се почувствах като друго момиче. И почувствах, че съм гонена от някакъв властен, зъл мъж, който смяташе, че аз му принадлежа. Това "друго момиче" идваше от друго време, отдавна, там от където беше тя жените нямаха права, беше редно да бъдат омаловажавани. Но това момиче имаше порив и сигурност за своята свобода. Затова започна да бяга и внимаваше във всяко движение, всеки звук, вдишване и издишване. Трябваше да е много тиха. Успях да стигна до вратата на стаята си, отворих я, влязох и затворих след мен. Затиснах вратата с куфара си и един стол. Така бях спасена от гонитбата със злия годеник. Но тогава в стаята, тя си спомни, че имаше изгубен любим, чу гласът му в онзи безкраен коридор от мрак. И гласът му отекваше някъде далеч, той тичаше и търсеше това момиче. (И така стоейки в стаята си, аз чувах в главата си, "стоейки в главата си" чувах цялата тази история и мисли). Викаше името й, беше някакво име, което сега не мога да възстановя. Сега и двете сили я търсеха в онзи мрак. Беше я страх- смяташе, че заради затварянето си и избавлението й от злодея тя ще се раздели завинаги с любимия си. Беше толкова нещастна, вътре в нея, беше като безкрайния разтеглен мрачен коридор. Не можа да го понесе и отвори вратата. Чу гласа на любимия си много далеч в този коридор, но й се стори само в един почти незабележим тон от гласа му, че това не беше той, а клопка. Но беше в безопасност, затвори веднага вратата. И така остана сама, в своята кула, защитена от онзи, който искаше да я плени и погуби, но разделено от този, който обичаше, което я погубваше. Много заплетен кръг, мозъкът ми ме болеше, не знаех какво може да направя. Страхуваше се и от сблъсъка на тези двамата, защото момчето, въпреки безграничните си сили, въпреки вярата в това, тя все пак се страхуваше, че може да бъде наранен от мъжа. Беше объркана. Може би, трябваше да излезе от леговището си, да се изправи срещу този заплетен страх, но почувства, че трябва да остави всичко да поотихне в мислите й. Легна си, аз си легнах и тогава се почна друго сложно наместване и настройване на пространството в стаята, така че да се чувствам добре. Имах нужда от въздух, отворих прозореца и подишах свеж въздух, взех бутилката вода близо, навих си аларма за да се събудя в 13чс, защото тогава беше към 4/5 сутринта, съблякох се чисто гола, намествах се дълго, за да наместя всяко милиметърче от тялото си... и заспах. За щастие на сутринта се открих с трезв ум, а си мислих, че съм безвъзвратно полудяла. / А онова момче беше сякаш Давид, а момичето някакво божество, но не Даная. Не разбрах имената им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар