сън

Сънувах змия.. Сънят започна горе долу така..
спомних си за едно малко змийче, което дадох на един съсед Григор, още докато беше малко. Той ме помоли за няколко дена да го гледа.. За мен беше удобно защото имах друга работа.. Но след много време един ден, същият в който си спомних за змийчето, осъзнах, че съвсем го бях забравила! Сякаш от години, почувствах се гузно, много гузно. Чудих се как е, спомних си колко безпомощно беше когато го видях за последно и ако не се грижеха добре за него може и да е загинало. Но тогава разбрах, че всъщност е пораснало и станало голяма змия, огромна даже. Този ден, Григор дойде у нас за да ми я покаже и най-вероятно да ми я върне, въпреки че се бяха сближили или поне аз така смятах...Свечеряваше се. Бяхме няколко човека на маса в двора ни, към края на масата стоеше вуйчо ми Николай, змията мина през скута ми и отиде близо до вуйчо. Той започна да я милва и да се гордее колко е привързана към него змията. Отидоха до едно близко дърво и там змията започна да се върти около него и дървото, той все още се радваше, а на мен ми се стори опасно. В мислите ми имаше страх, не знаех как да приемам това същество, не знаех същността му, но не исках да си призная. Чувствах се като майка, която отритва детето си. Тогава змията се завъртя около врата на вуйчо ми, но хората все още й имаха доверие, змията започна да го души. Настъпи паника. Змията беше господарка, никой не можеше да се намеси, опитвах да разбера защо нападна и да запазя самообладание. Змията го пусна- жив, беше го стиснала много леко. Тогава мислите и спомените ми се разбъркаха и започна разхвърлено да минават през растежа на моята мъничка змия, беше ме страх, никой не предполагаше, че може да е толкова своенравна. След малко тя дойде при мен, беше внимателна и ме гледаше със страшния си поглед. Успокоих се, тя започна да ми говори.. Каза ми,  че е нападнала вуйчо ми за да му даде урок. Тогава я разбрах.. Тази змия имаше някакви идеи, в които искаше да ме въведе.. Някакви важни идеи.. Скоро щеше да се върне да живее при мен- истинският й настойник. Искаше да се срещнем на следващия ден, аз се съгласих.. Исках, но в съгласието ми имаше и капка подчинение и отново се прокрадваше чувство на вина.

Odilon Redon