сряда, 9 май 2012 г.

Сън 09/05/2012

Какво беше товааааааа, и аз не разбрах?
Отново в апартамента в Бургас.. Бяхме аз, Ради и още хора от семейството ми.. но те бяха просто там не ги виждах конкретно. Някакви досадни хора искаха да влязат при нас в апартамента. Казах на Ради и семейството ми да държат вратата затворена ( с тази врата имам безброй сънища), а аз легнах и заспивах, но те дойдоха и се натискаха през вратата и някой реши да ги пусне или никой не успя да ги спре защото бяха прекалено нахални.. Влезнаха в апартамента и аз започнах да негодувам от всичко. Едни от хората бяха едно момче от академията, което изглежда някакси спокойно, възпитано, умно момче, но ми е мн мазен и леко отвръщаващ... имаше и едно момиче, също от академията, тя също ми е леко несимпатична, по-малка е от мен... Тя беше главната нахалница. Бяха изпочупили някакви мивки и работи из апартамента от разплутост, наглост и невнимание.. За щастие вуйчо беше там и той изглеждаше достатъчно сериозен и застрашителен, че да мога да кажа "всичко, което и лекичко сте пукнали ще бъде купено наново от вас!". Аз бях с ярост в себе си, не можех да приема, че толкова отвращаващи ме хора са допуснати толкова близко до територията ми и се разполагат и злоупотребяват в нея като нагли, нахални господари. Единия разкърти вратата на една стаичка защото мислеше, че е заключена, ужасно му се навиках. Но те някак все успяваха да останат, даже тези двамата се затвориха в банята (и тази баня често присъства в сънищата ми с апартамента), надявах се да не правят нищо, но се оказа, че правят нещо и аз се вбесих отворих вратата и щях да ги размажа от ярост и обезумяване, но баба ми ме спря и започна да ме убеждава, че това което правят не е чак толкова отвратително и даже било нужно на хората, започна да ме убеждава, а аз не можех да повярвам защо разбират по този начин всичко и спрях да се занимавам, оставих всичко, вдигнах ръце и се върнах отново на сутринта. Двамата лежаха заспали по хавлии на едно от леглата в малката стая, баба лежеше до тях будна, тиха и спокойна, усмихната.. всичко беше отминало.. отидох в хола, където спяха Ради, батко и семейството ми.. погледнах се в огледалото, бях с някакъв костюм (затова се погледнах) костюмът беше кафяв, като някакво горско създание, с мъх и много голяма саксия на главата, от която излизаха разстения.. вече всичко беше отминало и аз се приготвях да си легна при Ради.

Няма коментари:

Публикуване на коментар