четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Чудно, защо ли така?



От много дни не сънувам нищо, което да запомня.. Все са бегли спомени, които не мога да свържа. Липсва ми да сънувам приключения. Изгубила съм тренинг.
Всяка вечер се надявам да се впусна в някой сън, далеч от реалността. Ще чакам още малко.
Хрумна ми, че ми е самотно сама в сънищата ми. Иска ми се да сънувам на живо, дните ми да са сънища. В дните си имам нужда от самота, а в сънищата от добрия ми приятел.




Няма коментари:

Публикуване на коментар