(: suobshtenie kum Svetlio

... опитвам да запазя самообладание, да не изпитвам гузност или вина, но тя сама си пристига, много е нахална! : Д казвам й, "момиче, нямаш работа тук, времето е хубаво, въри да играйш, няма нужда от оплакване и страхове..върви да се радваш.." и тя тръгва, оставя всичките куфари, които й тежат и до сега едвам е мъкнела, отива поиграва, леко се ужулва и айде пак ме чака пред вратата и всичко наново...

Хахха

Малко детеце, нищо, ще заякне.. Врвме и упоритост й трябват.

Nie

Nie
Smeshni
Neuzreli

Kapchici obeznadejdavane
Rekichki optimizum i nadejda
Bez dostatuchni sredstva svurzvame kraishtata


Kralicata mi kazvashe
''Shtastieto i zabavata sa bogatstvo.
Parite sa mejdinni, nujni, no na zaden plan.''
 
Artistut suzdava emocii,
obshtuvane i radost.
Toi posqva i otglejda.
Napoqva i hrani dushite.
Toi pali svesht, kogato putqt e tumen.
Toi se uchi ot kosmosa.

Как се чувствам? (ho paura)

 

Сънувах странни сънища тази нощ.
Славa богу, тигърът, който убихме (обезглавихме), заедно със Силвия и Глория.. и то от заслепен, вцепенен страх и паника.. след този сън се събудих много тъжна. Дори в съня плачех докато убивахме красивия, величествен, мисля че всъщност беше гепард.. Помня как се мъчихме да го убием по-бързо за да не страда. А всъщност, не ми се разказва целият сън, защото вече го разказах на Силви, но бяхме върху една мноого висока стълба, борейки се с него.
Та след като се събудих и мислих доста над чувствата си, отново разбрах, че страхът е опасен и може да убие.. младостта, красотата, природата, силата. Казах си, че трябва да се оставя да бъда ухапана, нападната, адекватна в тези ситуации, а не паникьосана.. Да.. след това сънувах същия гепард, за щастие беше жив и пак ме нападна. Спокойно му се оставих и той ме хапеше толкова нежно, приятелски и игриво.. Бях щастлива.

" Какво, питам се аз? Накъде ли?
Един път има само: напред!
Накъдето човеците смели
своя поход велик са поели
към нов и по-радостен свет."
Валери Петров, "Край синьото море"

От милия Валери Петров

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Не бе ми се случвало досега да съм бил
преди Бъдни Вечер така сам и унил,
но този път, както си раздигах книжата,
за да очистя малък кът за елхата,
открих плик неотворен, който - както личеше
от клеймото му - беше
получен през март. Цял препасан със скоч
и с печат "Препоръчано", той на вид бе точ-в-точ
брат на много подобни без всяко съмнение,
съдържащ поредната "стихосбирка за мнение"...
И така се оказа... Но, зачел се в писмото,
още в него самото
почувствувах някаква интонация, нова
за писмата от този род. И пак нещо такова
още в първите стихове подир миг ми се мярна 
една малка подробност удивително вярна,
и след още три - четири находки такива
вече питах по жицата една, явно щастлива,
учителка в пенсия от комплекс "Мусагеница",
дали всички в комплекса им само музи и гении са,
та така са го кръстили. И за свойта вина
че тъй късно обаждах се, си изпросих една
опрощаваща дума и предрекох й щедро
успехи на едро.
При което със слух
изтрениран я чух
- учителка уж, а като ученичка -
да преглъща, да прави при някоя сричка,
един мъничък стоп, 
един трогващ синкоп...
И тъй весело,
мило
всичко бе се
развило,
че беше отнесло
от мен всичко унило -
един квант добринка
бе направил така,
че снегът вън танцуваше, бял и приказно млад,
и разкошна елха беше целият град,
и аз виждах й блока, и апартамента й
беше станал по-празничен... Но и при мен тъй
всичко беше по-коледно... Станал даже по-ярък
поради закъснението, моят скромен подарък
- малка мека пътека 
от човек към човека -
ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен:
бях го мислил за нея, а той бил и за мен.
-----------------

a story

Midnight in a tiny house over which bright stars were blazing and watching..
A boy, thoroughly, innocently, carefully was watering and raising flowers. Accepting the world, seeking peace.
He was kind and gentle.
Patient and modest.
Quiet, honest- intimate.

Under the stars and whole cosmos the Earth was spinning. Days and nights were rotating. Swiveling and honoring one another..

One day I met him- the boy.
He told me he's inlove, told me he is happy.

He began to take care of me, pouring me.
How should a flower return its gratefulness?
The flower wished to be his, but it knew the earth is to which it belongs.
However, he didn't asked it for himself.
He didn't want to tear it.

Clean, clear water, a creek flowed down to the hill.

                                    *    *    *

Достоен Крал

Нощем в една мъничка къщичка, над която светеха, грееха и гледаха звездите..
Едно момче, старателно, невинно, грижливо поливаше и отглеждаше цветя. Приемаше света, търсеше мир.
Беше мил и нежен.
Търпелив и скромен.
Лаконичен, откровен- съкровен.

Под звездичките и целия космос въртеше се Земята. Въртяха се дни и нощи. Въртяха се и почитаха се един друг.

Един ден го срещнах- момчето.
Каза ми, че е влюбен, каза ми, че е щастлив.

Започна да се грижи за мен и да ме полива.
Как да му се отблагодари едно цвете?
Цветето пожела да бъде негово, но знаеше, че принадлежи на земята.
Но той не го поиска за себе си. Не искаше да го откъсва.

Чиста, бистра вода, рекичка потече и се спусна по хълмчето.

Gatti :3

 

there's no connection between those two pictures? Or..is there?

Regal

 

‎"The only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved.. The ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn"

United | Playing For Change

5.12.2012

Today I visited two museums and one gallery.. And tree different artists catched my eye.

I've visited Punta della Dogana, Palazzo Grassi and a small gallery called Perl'a and it was introsing Franco Batacchi.

In Punta della Dogana I found Edward Kienholz.

In Palazzo Grassi - Giuseppe Penone.