"Той има определен вкус към един само свой пределен персонаж: дечурлига, наивни момчета и момичета, всичките мечтатели и носещи в гърдите си пламъка на нещо възвишено, на някакво изкуство, всичките малко странни, с халюцинаторни изживявания, с внезапни пориви, всичките душевно чисти и невинни, просто по рождение готови да паднат жертва под меча на всяка лъжа и неправда. И се питаш: за какво е създаден този свят от образи, накъде са тръгнали неговите чистосърдечни герои с грандиозните си илюзии за Щастието, Доброто, Любовта — все понятия с главни букви.."

Еразъм есе

Човек носи своя дом където и да е, където и да пътува

Програма „Еразъм“ е изключително важна и полезна за един млад човек. Поставен в напълно нова, непозна среда. Оставен на собствената си отговорност и избор, той опознава и развива съвсем нови свои качества.

Аз съм четвърта година студентка в Българската Национална Художествена Академия в София- факултет изящни изкуства, специалност живопис.  След като ме одобриха и приеха по програма „Еразъм“ заминах за Венеция.

Възхитително място в сравнение с който и да е друг град. По време на своето величие, Венеция е един от най-важните творчески центрове в Европа. Стане ли дума за изкуство, тя е ненадмината- музеи, дворци, църкви, обществени сгради. Самият град е произведение на изкуството. А какво щастие е да си млад и да живееш и учиш във Венеция.  Повечето хора там са много топли, внимателни и имат вкус или поне тези, с които се обкръжих. Венеция е град на удоволствията, някак има финес и грация във всичко, на всичко е обърнато специално внимание.  Първата вечер, в която реших да остана в самата Венеция и да започна приключението си не знаех какво ще ми се случи, не знаех колко е безопасно нощем във Венеция, но се оставих на доверието ми да ме води, опитах да усетя и да се свържа с духа на града. Венеция има характер и е много възпитан, сърдечен, естетичен и мъдър. Водата, която постоянно леко се плиска в стените й е толкова успокояваща, омагьосва хората неусетно лека по лека.

Особеният й чар се дължи не само на водата. Архитектурата там е фантастично разнообразна.  Има толкова много кътчета за разузнаване. Където и да отидеш се наслаждаваш на богатството от чудати вариации по избелелите пастелени, живописни стени; симпатичните балкончета, врати и прозорци . Много от сградите са безразборна смесица от стилове, но това само ги прави още по-привлекателни.

Първите ми стъпки в Венецианската академия оставиха съвсем различни впечатления, за разлика от тези, които си направих по-нататък с времето. Сградата на Академията им е сменена от съвсем скоро, преди около 5 години. Предишната академия сега е музей – „Accademia Gallery“. А новата сграда, в която учим сега, е била болница за хора, които били определени за неизлечимо болни. И някак самата сграда ми изглеждаше по-студена. Но с времето, когато опознах професорите и студентите усетих, че са успяли да превърнат това място в уютен дом. Впечатлена съм от отношенията между хората в Академията. Цялата сграда функционира много успешно. Хората вършат работата си по-ведро, много по-търпеливи са. Имат уважение към студента, както и обратното. Студенти и работещи- професори, деловодство, си говорят по-свободно, сякаш са приятели. Това за мен е възпитание и човечност. Тези малки подробности правеха дните ми там много ползотворни. Не се чувствах притисната от никой и можех спокойно да се отпусна в търсенето на собствения си свят в картините си. Моите професори, в ателието по живопис, което си избрах, ми помoгнаха да се отпусна. Подкрепиха ме в търсенето ми и редовно обръщаха внимание на развитието ми. Привързах се много по-силно към работата си. Студентите и преподавателите започнаха да ме съветват да си удължа периода по „Еразъм“ за цялата учебна година. За щастие това се случи и сега оставам там и за втория семестър.

Намирането на квартира не беше много лесно. Наложи ни се, на мен и на другото момиче от България, с което бях, да сменим няколко пъти квартирите. Едни от причините бяха, че първите ни две квартири бяха не в самата Венеция, ами в град Местре, присъединен към община Венеция.  Имахме доста неудобства с транспорта.  Друга причина да сменим квартирите беше, че не се разбирахме добре с хазяите. В началото бяхме доста неинформирани и безориентирани и не знаехме, че почти за същите пари можем да си намерим квартира в самата Венеция. Както и се случи с третата ни квартира. След като заживяхме в самата магия, времето ми стана още по-ползотворно и организирано.

Другото голямо предизвикателство за мен е италианският. Преди да замина не знаех нищо, за което после понякога съжалявах. Колкото по-отрано и редовно започнеш да му обръщаш внимание- толкова по-неусетно ще се натрупат знанията ти. Там говорех предимно на английски. Но често ми се случва да разговарям, с човек, който не говори английски и така лека по лека проговарям и италиански. Нямам търпение да задобрея и да го използвам свободно.

Един от многото ми красиви спомени от Венеция е когато присъствах на прочутите „високи води“. Случи се точно на „Хелоин“ , празнувахме в един бар. Бяха ме предупредили, че водата тази вечер ще се вдигне до под коленете, но не вярвах. Въпреки, че дори някъде час и половина преди да се случи чух сирена, която предупреждава, че ще има „Aqua Alta”. Сирената беше силна и продължителна, което означава, че наводнението ще е голямо. Беше красиво и приказно да чуеш тази сирена, като соната, нощем, сред  пустите Венециански улички, осветени от луната. По-късно разбрах, че тази същата сирена, за съжаление, е била предупредителната сирена по време на Втората световна война преди да ги бомбандират.
Не вярвах, че е възможно водата да се вдигне толкова много. По едно време барчето започна да се пълни с вода. Навън се пълнеше все повече и повече, междувременно валеше дъжд.. Една дружина свиреха на китари, пееха и танцуваха. Беше толкова уютно.  Понякога излизахме под  дъжда. Водата вече беше до под коленете ни.  Учиха ме как да ходя във водата без да изпръсквам всички останали край мен.

По време на карнавала беше прекрасно, нагледах се на какво ли не. Целият град празнува заедно.  Включих се и към рисуването на маски по време на карнавала. Беше ценен опит.

Препоръчвам на всеки, който има възможност да кандидатства по „Еразъм“- да го направи. Страхотно приключение е, през което натрупваш много опит и знания.
За всеки един млад човек е необходимост и даже задължение да опознава света и то така директно, чрез пътешествие. Както своята родина, така и света. Това дава предпоставка да си още по-любознателен и търсещ човек.

(: suobshtenie kum Svetlio

... опитвам да запазя самообладание, да не изпитвам гузност или вина, но тя сама си пристига, много е нахална! : Д казвам й, "момиче, нямаш работа тук, времето е хубаво, въри да играйш, няма нужда от оплакване и страхове..върви да се радваш.." и тя тръгва, оставя всичките куфари, които й тежат и до сега едвам е мъкнела, отива поиграва, леко се ужулва и айде пак ме чака пред вратата и всичко наново...

Хахха

Малко детеце, нищо, ще заякне.. Врвме и упоритост й трябват.

Nie

Nie
Smeshni
Neuzreli

Kapchici obeznadejdavane
Rekichki optimizum i nadejda
Bez dostatuchni sredstva svurzvame kraishtata


Kralicata mi kazvashe
''Shtastieto i zabavata sa bogatstvo.
Parite sa mejdinni, nujni, no na zaden plan.''
 
Artistut suzdava emocii,
obshtuvane i radost.
Toi posqva i otglejda.
Napoqva i hrani dushite.
Toi pali svesht, kogato putqt e tumen.
Toi se uchi ot kosmosa.

Как се чувствам? (ho paura)

 

Сънувах странни сънища тази нощ.
Славa богу, тигърът, който убихме (обезглавихме), заедно със Силвия и Глория.. и то от заслепен, вцепенен страх и паника.. след този сън се събудих много тъжна. Дори в съня плачех докато убивахме красивия, величествен, мисля че всъщност беше гепард.. Помня как се мъчихме да го убием по-бързо за да не страда. А всъщност, не ми се разказва целият сън, защото вече го разказах на Силви, но бяхме върху една мноого висока стълба, борейки се с него.
Та след като се събудих и мислих доста над чувствата си, отново разбрах, че страхът е опасен и може да убие.. младостта, красотата, природата, силата. Казах си, че трябва да се оставя да бъда ухапана, нападната, адекватна в тези ситуации, а не паникьосана.. Да.. след това сънувах същия гепард, за щастие беше жив и пак ме нападна. Спокойно му се оставих и той ме хапеше толкова нежно, приятелски и игриво.. Бях щастлива.

" Какво, питам се аз? Накъде ли?
Един път има само: напред!
Накъдето човеците смели
своя поход велик са поели
към нов и по-радостен свет."
Валери Петров, "Край синьото море"

От милия Валери Петров

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Не бе ми се случвало досега да съм бил
преди Бъдни Вечер така сам и унил,
но този път, както си раздигах книжата,
за да очистя малък кът за елхата,
открих плик неотворен, който - както личеше
от клеймото му - беше
получен през март. Цял препасан със скоч
и с печат "Препоръчано", той на вид бе точ-в-точ
брат на много подобни без всяко съмнение,
съдържащ поредната "стихосбирка за мнение"...
И така се оказа... Но, зачел се в писмото,
още в него самото
почувствувах някаква интонация, нова
за писмата от този род. И пак нещо такова
още в първите стихове подир миг ми се мярна 
една малка подробност удивително вярна,
и след още три - четири находки такива
вече питах по жицата една, явно щастлива,
учителка в пенсия от комплекс "Мусагеница",
дали всички в комплекса им само музи и гении са,
та така са го кръстили. И за свойта вина
че тъй късно обаждах се, си изпросих една
опрощаваща дума и предрекох й щедро
успехи на едро.
При което със слух
изтрениран я чух
- учителка уж, а като ученичка -
да преглъща, да прави при някоя сричка,
един мъничък стоп, 
един трогващ синкоп...
И тъй весело,
мило
всичко бе се
развило,
че беше отнесло
от мен всичко унило -
един квант добринка
бе направил така,
че снегът вън танцуваше, бял и приказно млад,
и разкошна елха беше целият град,
и аз виждах й блока, и апартамента й
беше станал по-празничен... Но и при мен тъй
всичко беше по-коледно... Станал даже по-ярък
поради закъснението, моят скромен подарък
- малка мека пътека 
от човек към човека -
ми бе върнат обратно в нежен акт на обмен:
бях го мислил за нея, а той бил и за мен.
-----------------

a story

Midnight in a tiny house over which bright stars were blazing and watching..
A boy, thoroughly, innocently, carefully was watering and raising flowers. Accepting the world, seeking peace.
He was kind and gentle.
Patient and modest.
Quiet, honest- intimate.

Under the stars and whole cosmos the Earth was spinning. Days and nights were rotating. Swiveling and honoring one another..

One day I met him- the boy.
He told me he's inlove, told me he is happy.

He began to take care of me, pouring me.
How should a flower return its gratefulness?
The flower wished to be his, but it knew the earth is to which it belongs.
However, he didn't asked it for himself.
He didn't want to tear it.

Clean, clear water, a creek flowed down to the hill.

                                    *    *    *

Достоен Крал

Нощем в една мъничка къщичка, над която светеха, грееха и гледаха звездите..
Едно момче, старателно, невинно, грижливо поливаше и отглеждаше цветя. Приемаше света, търсеше мир.
Беше мил и нежен.
Търпелив и скромен.
Лаконичен, откровен- съкровен.

Под звездичките и целия космос въртеше се Земята. Въртяха се дни и нощи. Въртяха се и почитаха се един друг.

Един ден го срещнах- момчето.
Каза ми, че е влюбен, каза ми, че е щастлив.

Започна да се грижи за мен и да ме полива.
Как да му се отблагодари едно цвете?
Цветето пожела да бъде негово, но знаеше, че принадлежи на земята.
Но той не го поиска за себе си. Не искаше да го откъсва.

Чиста, бистра вода, рекичка потече и се спусна по хълмчето.

Gatti :3

 

there's no connection between those two pictures? Or..is there?