ღ В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето.
Правилото гласи нещо такова:
"Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко - от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината, бил той вътрешен или външен и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някои трудни истини за себе си, тогава истината няма да бъде скрита от теб."
Яж – храни тялото и сетивата си с най-желаното и най-доброто;
Моли се – разговаряй с гласа на Бога в теб, оплаквай се, питай, провокирай – той ще те изслуша и ще ти отговори;
Обичай – покажи и подари желаната обич, сякаш никога не си бил нараняван от любим, приятел и от себе си;
И още нещо много важно, което не трябва да забравяме - щастието е следствие от усилията на човека. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а понякога дори тръгваш да го търсиш по света... ღღ - Елизабет Гилбърт




мъдростта, мн. мъдрости, ж.
1. Само ед. Качество на мъдър.
2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие.
3. Мъдра мисъл, сентенция. Народни мъдрости.

Хромозоми

"Виждате по-малко от 1 процент от електромагнитния спектър. Чувате по-малко от 1 процент от акустичния спектър. Докато четете това, пътувате с 220 км в секунда през Галактиката. 90 процента от клетките в тялото ви носят своя собствена микробиологична ДНК, която не представлява вас самите.
Атомите в тялото ви представляват 99.9999999999999999 процента празно пространство и нито един от тях не е сред онези, с които сте се родили. Всички те обаче са произлезли от "стомаха" на някоя звезда.

Хората имат 46 хромозоми – с 2 по-малко от най-обикновен картоф. Самият факт, че виждате дъги, се дължи на конусообразните фоторецептори в очите ви – за животните, които не притежават подобно нещо, дъгите не съществуват. С други думи – вие не просто гледате към дъгата, вие я създавате. Това е изключително, особено като се има предвид, че всички красиви цветове, които виждате, представляват по-малко 1 процент от електромагнитния спектър."

center, expressive beeing, art

Разхвърлени мисли в/у творчеството ми

• нещо, което ме объркваше в картините ми са безразборни цветове. Друго нещо, което дълго липсваше и не осъзнавах важността й е перспективата, пространството, измеренията
• Какво е да се чувстваш като птица, която не може да лети? Или пък като риба, която не може да се престраши да плува надълбоко..
• Преди мислеше често за правила, сега изразявай това, което е вътре в теб и каквото се случва на платното.
• Също  наблюдавай какво те обкръжава. Има ги и двете страни- вътре и вън живеят заедно.
• Имаше една тъжна планина, която плачеше заедно с капките дъжд. След като пороят я залееше и (тя?) окъпеше в небесните капки.
• Николя ми каза "трябва да излезеш да рисуваш навън"... и с един тефтер
• Една тема. "изcледване на мисълта.пространство/а"...
• Знам, че добротата съществува, но съществува и страхът. Две "почти" противоположности. Да си смел е "добро".  Онзи мъж, който спаси друг в метрото.

Онази странна вечер, в която говорих с Паоло.. Известно време преди това търсих отговори на въпросите ми за рисуването, за творенето, създаването. Чувствах, че нещо ми липсва, че нещо не разбирам съвсем. Имаше пречки. Та една вечер той изникна от някъде и започна много откровено, енергично и целенасочено да разговаря с мен. В един момент каза, че последната картина, която правя "sucks". Каза ми много неща след това. Мисля, че не ги помня съвсем по ред. Каза ми, че мога да се гмуркам, надълбоко. Питаше ме защо ме е страх да се гмуркам и ми показваше с мимики гмуркането, после ме гледаше учудено. Паоло не говори добре английски, затова разговорът беше съпроводен с много мимически, дообяснителни знаци. Попита ме  "..защо си го причиняваш, защо си слагаш камък на главата?" Аз му отговорих "Ами за да ми се изкриви гръбнака." казах го иронично. Аз бях много съгласна с него и го провокирах и разпитвах още. Той постоянно повтаряше "I don't care for anything". Беше в много особено състояние- чуден, свободен, летящ.
Аз му казах, че за да нарисувам нещо трябва да го виждам, че имам нужда от реалността за да ми помага, иначе не си го спомням. Тогава той ми отговори нещо от сорта " Това е лъжа, Анастасия, това е лъжа! Можеш да си спомниш В-С-И-И-Ч-К-О", "..you remember e-everything". Каза ми, че в последната ми картина няма пространство, перспектива, че повтарям едно и също няколко пъти. Започнах да му показвам други снимки на мои картини, скици и рисунки, които имах в телефона си. Хареса доста онази скица, която направих през зимата, във вилата на Нико, когато Хари беше с нас..(тогава наистина се забавлявах. Чувствах се уютно, спокойно, имах хъс за рисуване и нищо не ми пречеше този ден. Нищо не ме потискаше. Бях крал. И Хари ми помагаше със своето спокойствие, умереност, увереност, точност. Бях си подготвила удобно пространството и интериора, които избрах да рисувам мноого ми харесваше. Беше толкова прекрасен..).
Та когато Паоло я видя възкликна и ме попита дали е моя. Каза, че в нея има всичко- първи, втори план, сенки.. много му хареса. (преди това я бях показала и на приятелят на Рашел, Рикардо, той също доста я хареса. каза, че изглежда сякаш тези два стола имат живот заедно- като мъж и жена, които се греят край печката).
Попитах Паоло как да продължа с картината, която все още правя. Той ми каза, че ще дойде с чук. Беше и няколко процента, приятни, агресивен; енергичен, но честен, наектрелизиран с някаква справедливост. Преди това ми каза, че не може да правя една картина 2 месеца без да работя и по други неща в същото време. Каза ми, че на ден трябва да правя по около три работи- малки. Да правя скици и после да ги пренасям на платно (нещо, на което все още сякаш не се чувствам съвсем способна). Пита ме дали имам само китка, показваше ми, че имам също лакът и рамо.
За почти всико останало от работите си, които показах на Паоло той отговаряше режещо и сигурно.
Много ме вдъхнови и много точно и ясно отговори на въпросите ми.. най-вече с енергията си. Беше зашеметяващо. Забеляза къде не съм истинска. Много ме усещаше и усети, че имам нужда от лудостта му.
Когато тръгнах да му обяснявам, че животът ми тук е труден, че приятелите ми липсват, той ми каза, че съм "cry baby" и че трябва да спра да съм такава. Пак ми обясняваше с мимики и ме имитираше - плачеше и си триеше сълзите. Тази гледка ми беше много приятна.
Беше пиян и стриктен, провокиращ, реещ се свободно. Когато се пренесохме от санта Маргарита до бара "Гас" само се провокирахме, по едно време му скокнах на гърба, а той започна да тича с мен, с разперени ръце.. Беше толкова хубаво, бях заредена и щастлива. Чувствах сякаш времето тече пълноценно и скоростно. Казах му, че се чувствам като птица, която не знае как да използва крилата си.
Засегна и темата с "гаджето ми", каза че той имал дългогодишна връзка и след като я е приключил е открил на колко много неща е способен и се чувствал превъзходно. Казах му, че го разбирам и че и аз съм се чувствала като преродена след раздялата ми със стария ми приятел. На тази тема аз бях малко скептична, нямах нужда от неговите съвети тук, но го изслушах. Казах му, че в моя случай не стоят точно така нещата. Вече съм по-наясно за живота ми с Нико. С него все още откриваме заедно едни истини, които са ни нужни. Единият се учи от другия и обратното.
Друго нещо, каза ми, че не ме вижда достатъчно в академията, аз му казах, че два дена от седмицата работя и той нищо не отговори.

След този разговор с Паоло, след доста размишления стигнах до един извод, той беше "изледване на мисълта.пространство/а"... психонавт". Започнах да правя много скици на малък формат, гледайки от това, което ме заобикаля и ми е интересно. Първата скица, която направих беше в къщата на Нико. Харесваше ми да мисля над решетките пред прозореца, както и на естественосста му- вътре всичко беше уютно и дружелюбно, навън- изглеждаше подобно- слънчево и дружелюбно, а между вътре и вън се издигаха едни решетки. Това ми стана невероятно интересно.

После продължих в академията да рисувам където нещо ми вземе погледа, нещо с пространство, перспектива. На двора Николя ми даде идея да си направя моя наредба от едни дъски и да ги нарисувам- това беше друга сполучлива работа. Работих върху хартията, която останалите студенти бяха затрупали с приятни комбинации от цветове покрай Коледа- когато ги вдъхнових да рисуваме няколко човека върху един лист. Приятно ми е да виждам как нещо случило се толкова отдавна се проявява по някакъв начин и след това, следата е оставена. Повечето върху тези хартии станаха доста сполучливи. Рисувах и в ателието- работните места.. Забелязвам обаче, че са ми нужни повече интересни обекти... До един момент се чувствах много естествено да работя по този начин. Нямах нужда особено от чуждо мнение. Аз си знаех.. Междувремено работих и по графичните и скулптурните си работи. След известно време така започнах леко да се изгубвам от това съвсем сигурно поле. Честотата на станцията се размиваше леко. Реших да пробвам да рисувам с акрилни бои- върху хартия и платно. Случи се така, че в този период Джулио Граси, професорът по "technice extramediali"имаше час в академията (той идва много рядко през втория семестър- веднъж наедин/ два месеца), разгледа ми рисунките, хареса ги, каза ми, че му напомнят на Де Кирико. Как е реално и същевременно съществуват няколко измерения. Едно в друго. Даде ми съвет да го разгледам внимантелно. След това гледах видео на Де Кирико как рисува. Доста интересно. Първо си прави най-обикновена скица - черно-бяла, съвсем опростена, без излишни детайли, много убедена, ясна, сигурна, без страх от промяна. След това на платното започва с въглен, защото се корегира по-лесно. След като завърши композицията и на платното, която междодругото промени докато разговаряше с журналиста, който му каза "няма ли да свържеш слънцата" и тогава на художникът сякаш му допадна и каза "искаш да ги свържа" и ги свърза с тънка линия/ивица, която обходи част от платното. Интересен характер, стори ми се малко суров, честно казано не ми хареса като характер в определени моменти- когато беше студен, строг, затворен. В други ми беше много симпатичен - когато се шегуваше и си играеше леко с думите, беше откровен, но потаен; не обясняваше прекалено- с 2/3 думи и толкоз. Не може да се каже, че беше приказлив, но все пак отговаряше конретно и усърдно на всички въпроси кратко и ясно. След като завърши рисунката започна с сцветове и за много кратко време завърши цяла картина, без никакви колебания- убедено и целенасочено. Попитаха го за какво мисли докато рисува, той отговори "не мисля за нищо докато рисувам", което аз не знам как да разбирам.. Често ме интересува какво е в главата на определени художници докато рисуват, искам да ги опозная по-добре, да почувствам малко от това, което те създават. Едно нещо не разбирам- до колко искам да съм разкрита в творчеството си- напълно или с нещо недообяснено, моя тайна. Мисля, че това се случва от самосебе си и не мога да го контролирам.

* * *

С хората от ателието посетихме едно откриване на изложба, в която един бивш студент от нашето ателие представяше перформънс. Изложбата се казва "CONTRO il BUIO", а артистът Paolo Dolzan, той рисува отвратителни чудовища, но много атрактивно, експресивно, със силна енергия, почти се бие с платното. Много е бърз и хищен- това много ми хареса. Имаше такъв живот в процеса на рисуването, така за мен има смисъл, за мен така е живо, истинско. Почти от плът и кръв.. А не бавно и лениво, поспаливо, в каквото състояние аз често достигам. Кой знае какъв е моят начин. Това искам да открия. Толкова много неща харесвам и всички са толкова различни едни от други. 

* * *

Една нощ Макс ми каза, че може би мога да се опитам да си рисувам сънищата и аз опитах, интересно ми беше, честно почувствах се по-смислено от обикновено, защото имах водещо чувство, имах ясно усещате, имах силно усезаема идея. Това ми харесва- сънуващ, преживяваш и след това изваждаш от него в тази реалност. И това сякаш не може да го задържиш за много време, ако не го нарисуваш скоро чувството избледнява и ти се отдалечаваш от тази усезаемост или не? Единият път опитах да го направя свободно, мислейки си и за Паоло Долзан, за живота с който той нанасяше.. Честно казано на мен доста ми харесват. После опитах пак да рисувам онзи сън с езерото и то ми хареса, но сега искам да го развия в нещо повече, ще направя още скици, за да си изясня композицията. След това ще го нарисувам на малко платно и след твова на голямо. Искам да се задържа по-дълго време на 1 тема. Една и съща, както съм виждала, че например Макс прави.

Следващото нещо, което ще направя е да започна по-често да рисувам с въглен. Смятам, че това е много жив и пластичен материал. Тази енергия с която рисува Паоло Долзан, тази будност- това търся и аз. 
Много се вдъхновявам и от тази млада танцьорка Мади Зеглер. Тя танцува с такава страст и отдаденост във всеки един миг- чувства, усеща. Това момиченце промени живота ми. Начина ми на възприемане. Започнах да се наслаждавам повече на движенията, танца, красотата, отдадеността, постоянството, женствеността. Започнах да се уча да танцувам и да уважавам повече тялото си.

Веднъж Макс ми заговори за Фрида Кало, преди време беше една от любимите ми художнички. Сега някак не ме привлича толкова силно както преди. Разбира се, че е отличителна, с невероятно въображение. Но за мен е прекалено изпълнено, на мен ми харесват празните пространства, прерийни. По-неоточнени, неизяснени. При нея всичко е много подробно изведено и обяснено. Не знам дали това всъщност ми харесва или не.

Един ден Мартино ме видя да цапам върху едно платно. Слагах който цвят ми падне, исках да си направя приятна основа. Но, разбира се-доста вероятно, се получаваше само кална цапаница. Той ми каза, че се вижда, че не съм много внимателна и че трябва да реша кой цвят да използвам, ако трябва да го изпробвам първо на друг лист, нещо което аз обикновено правя. Казах му, че и аз така си го представях, но реших, че не е толкова важно на този етап. И той ми каза нещо просто и ясно, но ме накара да трепна. Каза ми "всеки етап е много важен"... И така, това ме радваше. От тази картина се получи нещо много интересно впоследствие. Със съвета на Мартино и сън, от който се бях вдъхновила (писах малко по-нагоре за този сън) се получи интересна комбинация.

Една вечер Макс ме попита кои са артистите, които взимам за пример/справка/референция. Тогава се замислих, че май нямам художник. Също веднъж ме попита дали харесвам Фрида Кало, отговорих му, че преди години е била една от любимите ми, но за вмомента се отдалечава от моята сензитивност. Казах му, че не ми харесва колко детайлно е всичко, не ми хареса как се изразих, но беше на италиански и не знаех как точно да обясня. Може би,  не е това което търся вмомента, защото аз искам нещо, което се приближава до чистия въздух, простор, миг, чувство, прерия, някаво състояние, мистериозност, движение, сглобяване на пространства, вплитане, преплитане, разплитане.. Докато при нея всичко е точно и ясно казано.

Но напоследък от огромен интерес за мен са колегите от ателието ми, както и тези художници: Georges Braque; Willem de Kooning, De Chirico, John Bauer, Albrecht Durer, Anselm Kiefer, Balthus Klossowsky de Rola, Mark Rothko.

* * *

Имахме ревизия с Ди Рако преди няколко дни. Всички от ателието бяхме заедно и в малкия двор на академията разглеждахме един по един какви скици и рисунки сме правили през годината. Ди Рако не беше с нас втория семестър. За мен беше изключително интересно да видя как се отнася с произведенията на студентите си. Беше толкова внимателен. Отделяше нужното внимание на всеки един негов студент. Ревизията продължи 3 дена. Само по начинът по който докосваше рисунките ни разбираш колко му пука... Беше изключително индивидуално, опитваше се да опознае човека и да му помогне да се развие в собствената си посока. Търсеше заедно с нас. И някак въобще не се повтаряше, беше толкова естествено. Атмосферата беше много свободна и приятна.. Бяхме като едно многодетно семейство, заедно със стария си мъдър, забавен, хитър, справедлив баща. Самото внимание, което ни отделяше беше специално и важно. За разлика от помощниците му, Мириам и Мартино, думите му бяха много по-ясни и неограничаващи, дори да казваха почти едно и също, той намираше точния лек за точното място, на точния човек. Мартино и Мириам не можеха да изведат едно свое стабилно мнение до край, те сляпо и дори механично се опитваха да напипат вярната посока. Докато Ди Рако го правеше с лекота, виждашете ясно накъде има път. Той не се опитва да намери ефектен начин, по който определенаработа би проработила, той гледа много по-цялостно. Разглежда подхода

ти, мисленето ти, интересите ти, търсенията ти.

* * *

 Искам да рисувам с по-малко бои, умерено.

misul

tova e potvurjdenie na intuiciqta mi, neshto koeto obache prenebregvam ponqkoga i tova me zadushava.. no kogato se vurna kum sebe si disham i se izpulvam s liubov

съвет от Нико

[24/07/2014 10.22.43] Nicolò Marconato:

Ciao bellissima! Che cacca di giornata... (rain)
It's much difficult to be happy, but try to do what you'd like to and it is possible
try to be yourself without be shy of being
for sure there are people that would love your real being
if not it means that they are only shity stupid fucking people around you
and it would means it's really better you to escape from un posto di merda del genere..
(wave)