"... Какво величие, каква епичност, властно и спокойно зимата е обгърнала земята в сняг. Вали, вали!
Бавно, монотонно и сред тая чистота излишна ми изглежда всяка дума, ненужна всяка мисъл. Ей на, и небето ме засипва с ненужни мисли (протяга ръка и лови снежинка в дланта си), всяка мисъл като снежинка се топи и въпреки това вали... вали... "
Няма коментари:
Публикуване на коментар