(: suobshtenie kum Svetlio

... опитвам да запазя самообладание, да не изпитвам гузност или вина, но тя сама си пристига, много е нахална! : Д казвам й, "момиче, нямаш работа тук, времето е хубаво, въри да играйш, няма нужда от оплакване и страхове..върви да се радваш.." и тя тръгва, оставя всичките куфари, които й тежат и до сега едвам е мъкнела, отива поиграва, леко се ужулва и айде пак ме чака пред вратата и всичко наново...

Хахха

Малко детеце, нищо, ще заякне.. Врвме и упоритост й трябват.