Славa богу, тигърът, който убихме (обезглавихме), заедно със Силвия и Глория.. и то от заслепен, вцепенен страх и паника.. след този сън се събудих много тъжна. Дори в съня плачех докато убивахме красивия, величествен, мисля че всъщност беше гепард.. Помня как се мъчихме да го убием по-бързо за да не страда. А всъщност, не ми се разказва целият сън, защото вече го разказах на Силви, но бяхме върху една мноого висока стълба, борейки се с него.
Та след като се събудих и мислих доста над чувствата си, отново разбрах, че страхът е опасен и може да убие.. младостта, красотата, природата, силата. Казах си, че трябва да се оставя да бъда ухапана, нападната, адекватна в тези ситуации, а не паникьосана.. Да.. след това сънувах същия гепард, за щастие беше жив и пак ме нападна. Спокойно му се оставих и той ме хапеше толкова нежно, приятелски и игриво.. Бях щастлива.
" Какво, питам се аз? Накъде ли?
Един път има само: напред!
Накъдето човеците смели
своя поход велик са поели
към нов и по-радостен свет."
Валери Петров, "Край синьото море"
Няма коментари:
Публикуване на коментар