Midnight in a tiny house over which bright stars were blazing and watching..
A boy, thoroughly, innocently, carefully was watering and raising flowers. Accepting the world, seeking peace.
He was kind and gentle.
Patient and modest.
Quiet, honest- intimate.
Under the stars and whole cosmos the Earth was spinning. Days and nights were rotating. Swiveling and honoring one another..
One day I met him- the boy.
He told me he's inlove, told me he is happy.
He began to take care of me, pouring me.
How should a flower return its gratefulness?
The flower wished to be his, but it knew the earth is to which it belongs.
However, he didn't asked it for himself.
He didn't want to tear it.
Clean, clear water, a creek flowed down to the hill.
* * *
Достоен Крал
Нощем в една мъничка къщичка, над която светеха, грееха и гледаха звездите..
Едно момче, старателно, невинно, грижливо поливаше и отглеждаше цветя. Приемаше света, търсеше мир.
Беше мил и нежен.
Търпелив и скромен.
Лаконичен, откровен- съкровен.
Под звездичките и целия космос въртеше се Земята. Въртяха се дни и нощи. Въртяха се и почитаха се един друг.
Един ден го срещнах- момчето.
Каза ми, че е влюбен, каза ми, че е щастлив.
Започна да се грижи за мен и да ме полива.
Как да му се отблагодари едно цвете?
Цветето пожела да бъде негово, но знаеше, че принадлежи на земята.
Но той не го поиска за себе си. Не искаше да го откъсва.
Чиста, бистра вода, рекичка потече и се спусна по хълмчето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар