"Втора самота" Константин Павлов

Най-извратената самота -

сам сред милиардите себеподобни.

Сам.

Като дърво,

загубено

в гора.

Тълпа от самотници -

смешно и страшно -

огледално размножен един и същи образ.

Себеповторение до себеобезсмисляне.

Сомнамбулни движения.

Сън, който сънува самия себе си.

Любов? Към кого?

Към отразеното в огледалото?

Обладаваш така,

както би обладал огледало.

И по същия начин убиваш -

без чувство.

И без болка.

"Оооо..."