Леле, горкото дете..

това го открих в една моя тетрадчица. Помня, че го писах една нощ, в която бях много отчаяна и изгубена... ето какво ме е мъчило... ((: (странно, почти никъде не слагам въпросителен знак) :

Всеки всичко отрича.
Никога няма истина.

Кой знае поне един отговор дали това е така или не. (това е задраскано)

Изобщо може ли да се даде отговор.

Дали си на прав път, има ли прав път.. Заслужава ли си. Има ли смисъл. Кой какво търси, какво го кара да го търси. На къде се движим? Аз имам ли смисъл на този свят. Погубвам ли се или... или се развивам. Животът дълъг ли е? Нужно ли е да сме щастливи. Може ли да се оставяме на нещастието и скръбта. Какво се опитвам да разбера?

Страхувам се от омразата. Страхувам се от нараняването на човешките чувства.

Какво е развитие? Какво е мозък? Защо имам мозък?

Коя съм аз? Заблудена ли съм? Щастлива ли съм или нещастна. Страхлива или смела? Силна или слаба? Заобикалям ли живота си? Свободна ли съм или скована? Какъв е животът ми? Как да го живея. Каква е целта ми, в какво вярвам? Кои са моите думи? Ако някой ми отговори на тези въпроси няма да му повярвам.

Не е ли препълнено с излишни думи, но как може да принизиш каквото и да е.

Търси отговорите другаде. Търси ги във времето и въздуха. Усети, това е ценно.

Тихо, тихо, тихо.

Мрак, спокойствие, тишина.

думи.

Не вярвай. на хора.

Хаха, сега, след време имам малко отговори.. и въпреки предупреждението си да не вярвам на хора и убеждението си, че ако някой ми даде отговори на тези въпроси няма да му повярвам - точно от хора получих голяма част от отговорите..

хаха.. приятели, писатели..

ето едно видео с интересни мисли на Ошо:
Също сайт с много полезни и синтезирани мисли..: Osho quotes

"Truth cannot be delivered, there is no way to deliver it. Once delivered it is dead, it has already become untrue."

Но съвсем истинските отговори почувствах на моретоо....