в черното тефтерче

(хахах.. това го открих в едно мое тефтерче.. помня, че съм го писала една къъсна вечер. Ради беше заспал, а аз се наслаждавах на нощта и си пишех седнала на диванчето..)

Красив свят. Думите ми, мислите ми, чувствата ми имат ли смисъл? 

Не знам какво означава този въпрос. 

На въпроса няма отговор.

На въпроса не може да се отговори. 

Отговорът не може да се открие от машина.

Отговорът се усеща.. изживява.. Вижда се, чувства се..  Въпроси има. много. всички безмислени когато светът е пред теб. 

Всичко, което си обичала е в миналото. Всичко, което знаеш, че можеш да обичаш е в миналото и в бъдещето.

Върви. при хората. живей заедно със света. живей заедно с него.

Моят свят съдържа любимите ми хора. Те съм аз. Обичам ги и те обичат мен. Но това не си струва да се пише, мисли, чете.. не е това. Това е за боклука. Отивай да живееш.

Ти знаеш, че си добра, знаеш, че можеш да дадеш доброта и смисъл на света.

Ти и твоите родители. Това е свещено. Земя. Родители и деца.

На къде са тръгнали да търсят хората, като то винаги е било при тях. Какво търсят? Каквото търсят си е около тях. Мога да говоря само от мое име. Какъв е моят свят? Постоянно се променя. Как бих могла да го опиша и представя, да въведа някой в моя свят. В детството е хубаво, там живееш в твоя свят. Твоят свят не са ли спомените- приличат си поне. Постоянно се питам, защото се изгубвам. Има ли смисъл в мастилото и химикалката на бял лист. Не искам да се съмнявам в света. Не искам да слушам преценки. Не искам да търся една истина.

Всъщност истината е, че като се опитам да отговоря отговорът е: Знам. без всъщност да знам защо знам и какво знам..
Дали.. какво искам? (хаха, тук съвсем ме е главозамаял света:)

( а преди това пишеше това, но то е докато бях на гости на едни хора.. пак късно, късно вечер, същият ден)..

Това е дневник. не знам какво ще се случи. Не знам какво ще напиша. Това незнание идва когато се оставиш, когато оставиш да ти се случва.

Дойдох до този лист с този химикал за да запиша изречение, което вече съвсем забравих.

Лъжи, светът е пълен с лъжи и маски. Но светът е пълен и с нежни цветя като трендафила, например или пък с гъбестото царство! ха-ха

Очи и топлина, това са светли очи, леко, спокойно притворени.